— Шанън е бясна. Не разбира, че ако не се бяхме съобразили с исканията на общината, службата по благоустройство нямаше да ни издаде разрешително да започнем строителната дейност. Дървото не било достатъчно здраво, дрън-дрън. На нея ѝ пука само за естетичната част, защото това, един вид, е нейният подпис. Но такива спорове с архитектите са нещо обичайно.
Сигурно, но съдейки по тона му, този спор явно е бил по-лют, отколкото обичайните спорове с архитектите.
— Тя… — подхванах и се прокашлях, защото ми стана ясно, че няма да мога да довърша въпроса с естествен тон. Не и да прозвучи достатъчно непринудено в ушите на Карл.
Е, поне разбрах, че Шанън не му е казала за идиотското ми обяснение в любов по време на празненството в „Свободно падане“. Иначе щях да го усетя по тона му. Гласът е голям издайник. Можех, например, да разбера, ако Карл беше изпил няколко „Будвайзер“-а.
— Тя успя ли да посвикне?
— Да. Все пак отнема време да се адаптираш към толкова различна обстановка. След твоето заминаване беше все начупена и дръпната. Иска дете, но не може да зачене по естествен път, защото има проблеми. Май единствената възможност е инвитро.
Усетих стягане в стомаха.
— И това ще пробваме, разбира се, но в момента се струпаха множко ангажименти. Между другото, през лятото тя заминава за Торонто за заключителния етап на няколко проекта.
Фалшива нотка ли долових? Или просто ми се искаше да я чуя? Докъде се докарах — вече да не вярвам на собствената си преценка!
— Защо не си вземеш отпуск и не дойдеш да постоиш в Ус? — предложи Карл. — Цялата къща ще е само наша. Какво ще кажеш? Ще купонясваме като в доброто старо време! Хайде!
Ентусиазмът му все още ми действаше заразително. Насмалко да се съглася.
— Ще видим. През лятото тук е доста натоварено покрай туристите.
— Хайде де. И ти се нуждаеш от почивка. Изобщо имал ли си почивен ден, Откакто започна работа в Кристиансан?
— Имал съм, разбира се — преброих ги наум. — Кога заминава?
— Шанън ли? Първата седмица на юни.
През втората седмица на юни се прибрах в Ус.
42
Минавах с колата през местността Банехауген. Бюдалското езеро се простираше пред мен огледално гладко. При вида на табелата с надпис „Ус“ с мен се случи нещо странно. В гърлото ми заседна буца, шосето започна да се размива, наложи се да мигам учестено. Подобно нещо се случва, когато от чиста скука се заглеждаш в треторазредна сапунена опера по телевизията и — понеже си напълно отпуснат, със свален гард — внезапно усещаш как преглъщаш с мъка.
Бях си взел четири дни отпуск.
Четири дни с Карл седяхме вкъщи и се любувахме на лятото; на слънцето, което не искаше да залезе. Пиехме бира след бира в зимната градина. Говорехме си за отминали дни. За училището, за приятелите, за танцовите забави в Ортюн, за хижата на Ос. Карл ми разправяше за САЩ и за Торонто; колко предприемачи натрупали милиони благодарение на високите цени на горещия пазар на недвижими имоти; за неговия проект, към който, оказало се накрая, се били засилили с прекалено голяма кошница.
— Най-жалкото е, че можеше да се получи. — Карл постави поредната празна бутилка в редичката върху перваза под прозореца. Неговата редичка беше три пъти по-дълга от моята. — Стига да бяхме улучили най-подходящия момент. Ако бяхме устискали още три месеца, днес щяхме да сме милионери.
Начинанието обаче се провалило, а двамата съдружници на Карл го заплашили със съд.
— Само аз се бях разорил тотално и те се надяваха да измъкнат от мен някоя сумичка — засмя се и отвори нова бутилка.
— Между другото, сега не трябва ли да си затрупан с работа? — попитах.
Преди това бяхме ходили да огледаме строителната площадка. Там се работеше, но определено не кипеше активна дейност. Много машини, малко хора. Не останах с впечатлението да е постигнат особен напредък за деветте месеца от началото на строителните работи. Карл ми обясни, че все още се работело под земята, отнемало време да се прокара вода и канализация, да се изгради път. Но започнат ли веднъж същинската работа по строежа, щяло да стане много бързо.
— Всъщност хотелът се строи дори в момента. Нарича се модулно строителство. Или строителство с елементи. Повече от половината хотел ще пристигне под формата на огромни, напълно готови модули, а после ще монтираме върху вече положени фундаменти.
— Върху основите ли?
Карл разклати неопределено глава.