Карл за известно време се умълча.
— Мамка му — отрони накрая.
— Да.
Два гарванови грака разцепиха тишината. Предупреждение. После дойде въпросът, от който се бях опасявал:
— Защо Грете го е казала на теб?
Бях го очаквал. Точно затова досега си бях мълчал. За да избегна именно този въпрос и необходимостта да го излъжа, да премълча пред него изказаните от Грете подозрения за чувствата ми към Шанън. Защото, ако дори само изречах тези думи, независимо колко безумно звучаха, независимо че и двамата знаехме колко смахната е Грете, те щяха да посеят съмнение. И Карл неминуемо щеше да съзре истината, сякаш е отпечатана с главни букви върху лицето ми.
— Нямам представа — отвърнах нехайно. Може би пресилено нехайно. — Сигурно защото още си пада по теб. А когато искаш да взривиш брачната идилия на двама души и да ти се размине безнаказано, се промъкваш незабелязано и пускаш запаления фитил сред тяхното обкръжение с надеждата огънят да се разгори и да стигне до набелязаната цел. Нещо такова.
Поднесох бутилката към устните си. И сам си дадох сметка, че обяснението ми се получи твърде многословно, съшито с бели конци, а метафората — прекалено претенциозна, за да прозвучи непринудено. Налагаше се спешно да прехвърля топката в неговата половина:
— Това за теб и Мари вярно ли е?
— Явно ти не го вярваш. — Карл постави поредната празна бутилка на перваза.
— И защо мислиш така?
— Защото иначе щеше да ми кажеш по-рано какво ти е наговорила Грете. Да ме предупредиш, така да се каже. Или най-малкото да ми поискаш обяснение.
— Не ѝ повярвах, разбира се. Грете си беше пийнала, пък и през последните години се е смахнала още повече. Още същата вечер забравих за разговора ни.
— И защо се сети точно сега?
Свих рамене. Отметнах глава към хамбара.
— Май плаче за боядисване. Ще говориш ли с работниците, които ще боядисват хотела?
— Да — кимна Карл.
— Да си поделим разходите, какво ще кажеш?
— Не отговорих на предишния ти въпрос.
Погледнах го.
— На въпроса дали се виждам с Мари — довърши той и се оригна.
— Не ми влиза в работата. — Отпих от бирата, която почваше да изветрява.
— Мари направи първата крачка. На празненството по случай завръщането ми предложи да се видим на четири очи и да изговорим нещата, да изчистим старите конфликти. Но понеже в момента всички ни наблюдавали, най-добре било да се видим на дискретно място, та да не даваме повод за клюки. Например, в хижата на баща ѝ. Да пътуваме отделно, всеки с колата си, да паркираме на различни места и да не пристигаме едновременно. Хитро, нали?
— О, определено.
— Идеята хрумнала на Мари, защото Грете ѝ разправила как преди време Рита Вилумсен използвала семейната хижа, за да се среща с младия си любовник.
— Я виж ти. Колко осведомена била тази Грете Смит.
Усетих, че гърлото ми пресъхва. Не попитах Карл помни ли как, натряскан до козирката, се е разприказвал пред Грете за греховете на татко.
— Всичко наред ли е, Рой?
— Да. Защо питаш?
— Пребледня.
— Не мога да ти отговоря. Заклех се в твоята душа.
— В моята ли?
— Да.
— О, тя отдавна е изгубена. Изплюй камъчето.
Свих рамене. Не си спомнях дали онзи път се бях заклел да мълча за вечни времена — все пак тогава бях още тийнейджър, или просто да наложа временна карантина на истината.
— Младият любовник на Рита Вилумсен… бях аз.
— Ти? — Очите на Карл щяха да изхвръкнат от орбитите. — Бъзикаш се. — Плесна се по бедрото и се разкикоти. Чукна бутилката си в моята. — Разкажи — подкани ме той.
Разказах му. Е, само в едри щрихи. Той ту избухваше в смях, ту пак ставаше сериозен.
— И си траеш през всичките тези години — поклати глава Карл, след като приключих.
— В нашето семейство премълчаването има дълга традиция. А сега е твой ред да разкажеш за Мари.
И Карл разказа. Още на първата им среща в хижата се озовали в леглото.
— Тя знае как да ме прелъсти — усмихна се той едва ли не носталгично. — Знае какво обичам.
— Искаш да кажеш, че е било просто невъзможно да ѝ откажеш. — Прозвуча по-обвинително, отколкото възнамерявах.
— Поемам моята част от вината, но тя очевидно си го беше поставила за цел.
— Да те прелъсти?
— Да докаже пред себе си и пред мен, че винаги ще бъде моят първи избор. Да покаже, че за нея бих рискувал всичко. Че Шанън и другите като нея са били и винаги ще бъдат само заместнички на Мари Ос.