Няколко минути постояхме така.
Внимателно я завъртях, деликатно избърсах сълзите ѝ с пръсти и я целунах.
Тя ме целуна през сълзи. Заради хлипането ухапа долната ми устна и аз усетих в устата си сладникавия метален вкус на моята кръв, примесен с пикантния силен вкус на нейната слюнка и на езика ѝ. Спрях, готов да се отдръпна при най-незначителен признак на нежелание. Такъв обаче не последва. Полека-лека се освободих от всичките си задръжки: от разума, от тревогата какво следва; от спомена как лежа на долното легло и прегръщам Карл, от мисълта, че той има само мен и само аз все още не съм го предал. Тази картина обаче постепенно отмина, отдалечи се и всички мои усещания се сведоха до настоящето: тя издърпва лешовете на ризата ми от колана, ноктите ѝ притискат тялото ми към нейното, езикът ѝ се увива като анаконда около моя, сълзите ѝ се стичат по бузата ми. Дори на високи токчета е толкова ниска, че се налага да приклекна, за да запретна тясната ѝ пола.
— Не! — простенва тя и се отскубва от ръцете ми.
Най-напред изпитвам облекчение, задето тя ни е спасила. Отстъпвам крачка назад, олюлявам се и все още треперя, но напъхвам ризата обратно под колана.
Двамата дишаме запъхтяно в един ритъм. По коридора чувам стъпки и глас, който говори по телефона. Стъпките и гласът се отдалечават. Аз и Шанън стоим и се взираме напрегнато един в друг. Не като мъж и жена, а като двама боксьори, като двама озверели самци, готови за битка. Защото битката, разбира се, все още не е приключила. Тепърва предстои.
— Затвори проклетата врата! — изсъсква Шанън.
45
— Бия мъже — отвърнах, подадох пакетче снус на Шанън и пъхнах друго под долната си устна.
— С това ли се занимаваш? — Тя повдигна глава, за да отпусна ръка върху възглавницата.
— Не през цялото време, но доста съм се изявявал като побойник.
— Според теб генетично ли ти е заложено?
Оглеждах тавана на 333-та стая. Навремето с Уни отсядахме в друга стая, но обстановката беше абсолютно същата. И миризмата беше същата: на почистващ препарат с дискретен аромат на парфюм.
— Баща ми удряше предимно боксова круша — отвърнах. — Но, да, най-вероятно от него съм наследил любовта към юмручните схватки.
— Повтаряме грешките на нашите родители.
— И нашите собствени — добавих.
С гримаса на отвращение тя извади пакетчето снус от устата си и го постави върху нощното шкафче.
— Свиква се — казах, имайки предвид смученето на снус.
Шанън се сгуши до мен. Малкото ѝ тяло беше по-меко, а кожата — още по-гладка, отколкото си представях. Гърдите представляваха леки възвишения върху заснежена равнина от кожа, а зърната стърчаха като два запалени сигнални фара. Шанън ухаеше на нещо сладко, на силна подправка, а кожата под мишниците и около гениталиите ѝ беше по-тъмно оцветена. И беше жарка като пещ.
— Понякога обзема ли те чувството, че се въртиш в кръг? — попита тя.
Кимнах.
— А когато човек върви по следите от собствените си стъпки, това не е ли знак, че се е изгубил?
— Най-вероятно — отвърнах, но си помислих, че в момента нямам такова усещане.
Сексът с Шанън наистина беше повече животинско сношение, отколкото любене; повече сражение, отколкото нежност; повече ярост и страх, отколкото щастие и удоволствие. По едно време, в разгара на страстите ни, тя се отскубна рязко, зашлеви ме през лицето и ме изкомандва да спра. И аз спрях. После ме шамароса повторно и ме попита защо, по дяволите, съм спрял. И когато започнах да се смея, тя се захлупи по лице върху възглавницата и се разрида. Погалих я по косата, по стегнатите мускули на гърба, по грациозно извития кръст, целунах тила ѝ. Тя спря да плаче и започна да диша тежко. Пъхнах ръка между бузите на дупето ѝ и я ухапах. Тя извика нещо на баджанския си английски, блъсна ме, застана на четири крака и си навири дупето. Бях адски възбуден и изобщо не ми дремеше, че когато я обладах, чух същите викове, каквито и от спалнята, където се чукаше с Карл. Дявол знае дали тази мисъл все пак не ме е разсеяла, защото при свършването малко закъснях да си го извадя. Във всеки случай се оттеглих навреме, за да видя как остатъкът от бремето ми опръсква гърба ѝ във формата на бисерна огърлица, сиво-бяла и блестяща под светлината от уличната лампа на паркинга. Взех пешкир и избърсах спермата. Опитах се да забърша и две тъмни петна, но ми стана ясно, че там кожата просто е потъмняла и няма как да „излязат“. И ме осени мисълта, че това, което правехме, също е своеобразно тъмно петно и няма да излезе.