— Как я караш? — поинтересува се Карл.
— Горе-долу.
От време на време Карл ми звънеше само за да ме чуе как съм. Как я карам. По гласа му обаче разбрах, че този път причината е друга.
— Горе-долу? — попита въпросително той.
— Извинявай, типично сьорлански израз.
Ненавиждах въпросното „горе-долу“. Ни рак, ни щука.
А при среща с познат на улицата например, сьорланци възкликват „охо“, според мен нещо средно между въпрос и поздрав, от типа на английското how are you, но звучи, все едно са те спипали на местопрестъплението.
— А ти?
— Добре — отвърна Карл.
По гласа му разбирах, че не е добре. Затова чаках продължението.
— Като изключим възникнало малко несъответствие в прогнозната стойност на строежа.
— Колко малко?
— Става дума за забавяне на паричния поток. Падежът на фактурите от строителната фирма настъпва по-рано от предвиденото. Не са ни нужни повече пари в брой за проекта. Просто парите ни трябват по-рано. Обясних на банката, че леко изпреварваме графика.
— А изпреварвате ли го наистина?
— Изпреварваме, Рой. Ти си съсобственик, да не си забравил? Не, не изпреварваме графика. Но да координираш толкова много несериозници, е все едно да редиш пасианс. В строителния бранш са събрани всевъзможни отрепки. Явно в училище само са ги мъмрили и са ги скъсвали от бой, та в крайна сметка сега работят нещо, с което малцина се захващат. Но понеже са много търсени, си отмъщават, като идват и си тръгват, когато им скимне.
— Последните ще станат първи.
— И на юг ли го казват?
— Непрекъснато. Тук бавните неща са на почит. В сравнение с Кристиансан, в Ус нещата вървят на забързан каданс.
Карл се разсмя сърдечно. Смехът му ме развесели и стопли. Стоплих се от смеха на един убиец.
— Шефът на банката се позова на клауза в договора за кредит, съгласно която допълнителни средства за покриване на непредвидени разходи се отпускат само след като банкови експерти направят проверка на строителната площадка, а проклетата проверка установила, че моите твърдения за постигнатия напредък на проекта не отговарят на истината. И между нас възникна малка криза на доверието, така да се каже. Загладих някак си положението, но банката не мирясва. Преди да отпуснат допълнителните средства, било необходимо да уведомя всички съдружници, че предварително одобреният бюджет е превишен. А понеже съгласно споразумението между съучредителите в събирателното дружество те носят неограничена отговорност, за да бъде увеличен капиталът, е нужно да се съберат управляващите съдружници.
— Ами свикай събрание.
— Да. Ще го направя. Но работата е там, че това може да предизвика негативни реакции, а Общото събрание принципно има право да отхвърли предложението за увеличение на капитала. Особено сега, когато Дан започна да души и да рови.
— Дан Кране ли?
— Цяла есен души да ме хване в някоя издънка. Обаждал се в строителната фирма да пита за напредъка на дейността и за бюджета. Търси начин да задълбочи кризата, но не може да атакува, преди да се сдобие с нещо конкретно.
— Трудно ще осъществи намерението си, при положение че една четвърт от абонатите на вестника му, начело с неговия тъст, са сред инвеститорите в хотела.
— Именно. Никой не сере в собственото си гнездо.
— С изключение на папуанския пингвин. Той се изхожда в гнездото, за да го направи гнездо.
— Сериозно?
— Изпражненията му привличат слънчева светлина, разтапят леда, така се образува вдлъбнатинка и — воала! — ето ти гнездо. Журналистите използват същия метод, за да си създадат читателска аудитория. Медиите се хранят от притегателната сила на мръсотията.
— Интересна метафора.
— Да.
— Сигурно се досещаш, че неприязънта на Кране към мен е на чисто лична основа.
— И как смяташ да го спреш?
— Говорих със строителната фирма и ги накарах да ми обещаят да си траят. За щастие те осъзнават интереса си. Вчера обаче разбрах от мой приятел в Канада, че Кране започнал да рови из онзи случай в Торонто.
— Какво ще открие?
— Нищо съществено. Ще е неговата дума срещу моята, пък и цялата история е прекалено сложна и лилипут от типа на Кране не е способен да схване ситуацията в нейната цялост.
— Освен ако не е страшно мотивиран — отбелязах.
— По дяволите, Рой, обаждам се, за да получа поне малко кураж.
— Всичко ще се нареди. В противен случай ще се наложи да помолиш Вилумсен да изпрати на Кране един от силоваците си.
Разсмяхме се. Карл сякаш се поотпусна.