— Добре. Но от какво се страхуваш? Да не ти посегне пак? Защото, ако те докосне и с пръст…
Тя издаде звук — нещо средно между смях и хлипане.
— Не аз съм в опасност, Рой.
— А кой, аз ли? Боиш се да не би Карл да ме пребие ли?
Усмихнах се. Не исках, но се усмихнах.
— Не да не би да те пребие — поправи ме тя.
Със скръстени пред гърдите ръце, тя сякаш зъзнеше. Нищо чудно наистина да ѝ беше студено, защото температурата навън падаше бързо. Стените пукаха.
— Подаръци! — провикна се Карл от дневната. — Някой е оставил подаръци под елхата!
Шанън се оплака от главоболие и си легна рано. На Карл му се пушеше и настоя да се облечем добре и да седнем в зимната градина — доста подвеждащо определение, при положение че живакът там показваше петнайсет градуса под нулата.
Карл извади от джоба на якето си две пури. Подаде ми едната. Поклатих глава и вдигнах кутийката със снус.
— Хайде де — подкани ме той. — Трябва ни тренинг, нали ни предстои да запалим победни пури.
— Пак ли си оптимист?
— Винаги.
— При последния ни разговор бяха възникнали някои проблеми — напомних.
— За какво говориш?
— За паричния поток. И за разследването на Дан Кране.
— Проблемите са, за да се решават. — Карл издуха смесица от кондензиран дъх и тютюнев дим.
— И как ги разреши?
— Разреших ги. Това е важното.
— Да не би Вилумсен да е решението и на двата проблема?
— Вилумсен ли? Това пък откъде ти хрумна?
— Вилумсен раздава на свои бизнес партньори същата марка пури, каквато пушиш ти.
Карл извади от устата си пурата и огледа тънката червена лента около нея.
— Сериозно?
— Да. Та не си въобразявай, че тези пури са кой знае колко специални.
— Не са ли? Замалко да се заблудя.
— И така, каква сделка сключи с Вилумсен?
Карл всмука от пурата.
— Как мислиш?
— Взел си заем от него.
— Брей — усмихна се Карл. — Пък после някои ще ми разправят, че аз съм бил по-умният от нас двамата.
— Това ли направи? Продаде ли си душата на Вилумсен, Карл?
— Душата? — Карл изля последната глътка акевит в смешно малката чашка. — Не знаех, че вярваш в душата, Рой.
— Отговорѝ ми.
— На пазара за душѝ предлагането винаги е по-голямо от търсенето, Рой. Така погледнато, той ми предложи добра цена за моята душа. Неговият бизнес също зависи от благополучието в Ус. А сега Вилумсен се е набутал с голяма инвестиция в моя хотел и загина ли аз, отива си и той. А ако ще вземаш пари назаем, трябва да вземеш много, Рой. Така не само кредиторът ти ще разполага с инструмент за изнудване, но и ти. — Вдигна чашата си към мен.
Нямах нито чаша, нито отговор.
— Какво обезпечение ти поиска? — попитах.
— Какво обезпечение иска обичайно Вилумсен?
Кимнах. Само честната ти дума. Душата ти. Значи все пак заемът не е чак толкова голям.
— Дай да говорим за друго, не за пари. Тази тема е скучна. Вилумсен ме покани с Шанън на новогодишното парти у тях.
— Честито — подхвърлих лаконично.
На новогодишното парти у Вилумсен се събираха важните клечки от селото. Бивши и настоящи местни управници, собственици на земя, винаги готови да продадат парцели на мераклии да си построят хижа; богаташи и стопани на достатъчно големи ферми, за да го раздават тузарски. Те именно формираха местния елитен затворен кръг, но, разбира се, отричаха неговото съществуване.
— Кажи сега какво не му беше наред на моя хубав кадилак?
Прокашлях се.
— Дреболии. Нормално е — навъртял е доста километри и не е бил жален. В нашия край е пълно със стръмни баири.
— Значи, нищо непоправимо?
Свих рамене.
— Временно може да се закърпи, но най-добре да се отървеш от таратайката. Купи си нова кола.
— И защо? — погледна ме Карл.
— Кадилаците са капризни. Започнат ли разни дреболии да дават фира, това е знак, че се задават по-големи повреди. А ти не умееш да ремонтираш коли, нали?
Карл свъси чело.
— Така е, но аз не искам друга кола. Ще я поправиш ли, или не?
Свих рамене.
— Ти си шефът. Ще направя каквото кажеш.
— Добре. — Дръпна от пурата и я огледа. — Донякъде е жалко, че те така и не доживяха да видят какво постигнахме в живота, Рой.
— Мама и татко ли?
— Да. Според теб какво щеше да прави татко сега, ако беше жив?
— Да дращи по капака на ковчега от вътрешната му страна — отвърнах.
Карл прикова очи в мен. После се разсмя. Потръпнах. Демонстративно си погледнах часовника и се прозинах пресилено.