Преглътнах.
— И няма друга причина да останеш в Ус?
Тя ме изгледа продължително. Затвори очи и кимна бавно.
Поех си дъх.
— Трябва да те чуя как го изричаш на глас, Шанън.
— Моля те. Не искай това от мен.
— Защо?
Видях как очите ѝ се наливат със сълзи.
— Защото подобно признание на глас ще изиграе ролята на „сезам, отвори се“ и ти го знаеш. Именно затова настояваш да го получиш.
— Кажи го по-ясно.
— Чуя ли се да го изричам на глас, сърцето ми ще се отвори и ще се размекна. А докато тук всичко не приключи, трябва да съм силна.
— Аз също трябва да съм силен. Нужно ми е да го чуя от теб, за да се заредя с необходимата сила. Кажи го тихо, само аз да го чуя.
Свих шепи и ги поставих над ушите ѝ, които толкова приличаха на бели раковини.
Тя ме погледна. Пое си дъх. Отказа се. Но набра смелост. И прошепна вълшебните думи, по-силни от тайна парола, от клетва за вярност, от заклинание:
— Обичам те.
— И аз теб — прошепнах на свой ред.
Целунахме се.
— Да те вземат дяволите — каза тя.
— Когато всичко свърши, когато хотелът бъде готов, ти ще бъдеш ли свободна?
Тя кимна.
— Мога да чакам — уверих я. — Но настъпи ли заветният момент, събираме си багажа и дим да ни няма.
— И къде ще отидем?
— В Барселона. В Кейп Таун. Или в Сидни.
— В Барселона — настоя тя. — Гауди.
— Дадено.
Вгледахме се в очите си като своеобразно подпечатване на даденото обещание.
От мрака се разнесе звук. Златопер дъждосвирец? Какво ли го е подтикнало да слезе от планината? Фойерверките?
По лицето на Шанън се изписа силна тревожност.
— Какво има? — попитах.
— Чуй — прошепна тя. — Този звук не е на добро.
Наострих слух. Не беше дъждосвирец. Звукът ту се усилваше, ту заглъхваше.
— Пожарната! — установих.
Като по даден сигнал скочихме от леглото и изхвръкнахме от стаичката. Отворих входната врата и видяхме как старата пожарна кола се изгубва към селото. Бях я ремонтирал: пикап „GMC“. Общината го беше купила от Въоръжените сили след достойна служба на военно летище. Аргумент за покупката беше, че цената му е сносна, а резервоарът му побира 1500 литра вода. Година по-късно общината го обяви за продан с мотива, че тежкото возило се движи изключително бавно по стръмен терен и ако във високите части на Ус избухне пожар, когато пикапът най-сетне докрета до мястото, хиляда и петстотинте литра няма да има какво да гасят. Досега обаче никой не бе пожелал да купи бавнушкото и пожарната още го използваше.
— Не биваше да разрешават фойерверки в центъра при такова време — отбелязах.
— Пожарът не е в центъра — каза Шанън.
Проследих погледа ѝ. Нагоре, към планината. Към „Опгор“. Небето над имението беше мръсножълто.
— О, мамка му — прошепнах.
Завих с волвото в двора. Шанън ме последва със субаруто.
Под лунната светлина „Опгор“ се издигаше непокътнат, блестящ и леко наклонен на изток. Слязохме от колите. Тръгнах към хамбара, Шанън — към къщата.
В хамбара установих, че Карл е влязъл преди мен и си е взел ските. Грабнах моите плюс чифт щеки и хукнах към къщата. На вратата Шанън ми протегна ботушите. Обух ги, закрепих си ските и поех през гората, към мръсножълтото небе. Вятърът беше отслабнал и снегът не беше засипал следите на Карл. За по-бързо се придвижвах по тях. Духаше вятър, но съвсем слаб, колкото да довява виковете и пукането на огъня още преди да се изкача на възвишението. Превалих хълма и изпитах облекчение, че най-после пред мен се откри гледка към хотела, по-точно към основата и модулите. Облекчение и изумление. Виеше се дим, но не се виждаха пламъци. Навярно вече са потушили огъня, рекох си. Не щеш ли обаче, забелязах огнени отблясъци върху снега зад хотела, по червената каросерия на пожарната кола и по безизразните лица на хората, обърнати към мен. И когато вятърът стихна за миг, зърнах хищните жълти езици навсякъде. Съобразих, че вятърът само временно е погълнал пламъците. Откъм подветрената страна пожарът продължаваше да бушува. Съзрях и откъде идват затрудненията на огнеборците. Пътят и бездруго стигаше само до фасадата на хотела, а понеже снегът не беше почистен, пожарната кола не можеше да стигне дори дотам. Макар и докрай размотан, маркучът не беше достатъчно дълъг, за да минат от задната страна на хотела и да насочат водната струя с гръб към вятъра. Въпреки че бяха усилили струята максимално, насрещният вятър я разпръскваше и тя обливаше огнеборците като дъжд.