— Хотелът има ли пълна застраховка?
Карл извъртя към мен цялото си тяло, сякаш наистина беше залят с цимент.
— И защо, за бога, да няма пълна застраховка? — попита той. Говореше съвсем тихо и бавно. Не беше алкохол. Някакви хапчета ли беше пил?
— А да не би застраховката да е нереално висока?
— Какво имаш предвид?
Усетих как в мен заклокочва гняв. Съзнавах обаче необходимостта да не повишавам глас, преди онези двамата да се качат в колите.
— Имам предвид намека на Курт Улсен, че пожарът е умишлено предизвикан, а хотелът е застрахован за необосновано висока сума. Той те обвини в застрахователна измама, не схвана ли?
— Тоест че аз съм подпалил хотела?
— Ти ли го подпали, Карл?
— И защо ще го правя?
— Хотелът вървеше към пълен провал, разходите превишаваха заложеното в бюджета, но досега ти някак съумяваше да потулиш проблемите. Вероятно това е бил единственият изход. Така поне съселяните ти няма да платят сметката, а ти няма да береш срам. Сега ти се отваря път да започнеш начисто и да построиш хотела както трябва, с качествени материали и свежи средства от застраховката. Виждаш ли, все още има начин да издигнеш паметник на Карл Опгор.
Карл ме гледаше с огромно изумление, сякаш пред очите му бе настъпило феноменално преображение.
— Нима ти, моят роден брат, вярваш, че съм способен на подобно нещо? — Наклони леко глава. — Да, наистина го вярваш. Кажи ми тогава, защо в момента стоя тук и ми иде да си направя харакири? Защо не съм си вкъщи и не гърмя шампанско?
Гледах го. И ми стана ясно. Карл можеше да лъже, но не и да се преструва на наскърбен по убедителен за мен начин.
— Не — прошепнах. — Само това не, Карл.
— Кое?
— Знам, че беше отчаян, че се опитваше максимално да свиеш разходите. Но само не и това.
— Кое? — изрева той с внезапна ярост.
— Застраховката. Не ми казвай, че си спрял да плащаш вноските?
Погледна ме и яростта му се изпари яко дим. Сто на сто беше взел успокоителни.
— Наистина би било страшна простотия — прошепна той. — Да спреш да плащаш застраховката непосредствено преди пожар да унищожи имуществото ти. Защото в такъв случай… — По лицето му бавно се разстла усмивка. Такава усмивка, предполагам, ти отправя надрусан с ЛСД секунди преди да се хвърли от балкона, защото е убеден, че може да лети. — Да, какво всъщност става в такъв случай, Рой?
52
В планинска местност като нашата мракът не пада, а се издига нагоре. Изкачва се от долчинките, от горите, от езерото в ниското. В селото и по полята е вечер, а горе, при нас, още е ден. Ала през онзи ден, първия от годината, беше по-различно. Вероятно се дължеше на плътно наслоените над нас облаци, потопили всичко в сиво. Или причината бе черното пепелище, което направо изсмукваше всичката светлина от планината, или пръст имаше отчаянието в „Опгор“, а защо не и студът от Вселената. Но така или иначе, дневната светлина просто угасна, сякаш догоря.
Карл, Шанън и аз вечеряхме мълчаливо. Вслушвах се в пукането на стените поради падащата температура. Нахраних се, взех салфетка, избърсах си устата от треската и от мазнотията и казах:
— В сайта на местния вестник Дан Кране пише, че пожарът само ще забави строежа.
— Да. Той ми се обади. Казах му, че още следващата седмица започваме възстановителните работи.
— Значи, не знае, че строежът не е застрахован срещу пожар?
Карл отпусна ръце от двете страни на чинията си.
— За това знаем само хората около тази маса, Рой. И смятам така и да си остане.
— От един журналист се очаква да провери по-обстойно как стои въпросът със застраховката на изгорял обект. Все пак говорим за съдбата на цяло селище.
— Не се безпокой. Ще намеря решение, чуваш ли?
Карл лапна поредното парче риба. Хвърляше ми по някой враждебен поглед. Отпи глътка вода.
— Ако Дан се съмняваше дали хотелът е застрахован, нямаше да напише, че всичко е под контрол, нали ти е ясно?
— Щом казваш.
Карл остави вилицата.
— Накъде биеш, Рой?
И за миг той оживя пред мен. Същият тираничен език на тялото, същият нисък, повелителен глас, същият пронизващ поглед. За миг Карл се преобрази в татко.
Свих рамене.
— Само казвам, че, съдейки по чутото, навярно някой е наредил на Дан Кране да не пише нищо негативно за хотела. И това се е случило доста време преди пожара.
— Кой, например?
— Датски силовак, дошъл в нашия град. Видели са ягуара му паркиран пред редакцията на местния вестник в навечерието на Коледа. А после, разправят, Дан Кране изглеждал блед и болнав.