Карл се ухили.
— Силовакът, който събира дълговете на Вилумсен? Онзи, за когото си говорехме като хлапета?
— Тогава не вярвах в съществуването му. Сега обаче вярвам.
— Аха. И защо Вилумсен ще иска да запуши устата на Дан Кране?
— Не да му запуши устата, а да притъпи острото му перо. Вчера, на партито у Стенли, Дан Кране се изказа изключително критично по адрес на хотела.
При тези мои думи нещо в погледа на Карл проблесна, нещо, което не бях виждал дотогава. Твърдо и черно като острие на брадва.
— Дан Кране пише под чужда диктовка. Вилумсен му налага цензура. И аз те питам защо.
Карл взе салфетка и си избърса устата.
— О, Вилумсен вероятно има милион причини да държи Дан изкъсо.
— Да не би да го прави, защото се тревожи за парите, които ти е заел?
— Възможно е. Но защо питаш мен?
— Защото на Бъдни вечер видях пред къщи следи от широки летни гуми в снега.
Лицето на Карл буквално се издължи, все едно го гледах в криво огледало, деформиращо образа.
— Два дни преди Коледа валя сняг — продължих. — Следите от гуми са били или от същия, или от предния ден.
Не се налагаше да казвам повече. Никой от нашите съселяни не кара с летни гуми през декември. Карл хвърли уж случаен поглед към Шанън. Тя също го погледна. И в нейните очи проблесна острота, каквато не бях виждал досега.
— Приключихме ли? — попита тя.
— Да — отвърна Карл. — Слагаме точка на този разговор.
— Питам дали всички са се нахранили — уточни Шанън.
— Да — кимна Карл.
Кимнах и аз.
Шанън стана, събра чиниите и приборите и ги отнесе в кухнята. Чухме я как пуска чешмата.
— Не е каквото си мислиш — прошепна Карл.
— А какво си мисля?
— Че съм пратил въпросния силовак да притиска Дан Кране.
— А не си, така ли?
— Не съм. Заемът, който взех от Вилумсен, се пази, разбира се, в пълна тайна и не е отбелязан в счетоводството. В счетоводните документи е отразено, че използваме средства от оборотен заем, какъвто всъщност не сме договаряли. С парите от Вилумсен успяхме да завършим последния строителен етап и да влезем в релси. Свихме разходите драстично, но така успяхме да наваксаме почти цялото закъснение от пролетта. Затова доста се изненадах от появата на силовака при мен… — Карл се наведе напред и процеди през стиснати зъби: — В собствения ми дом, Рой! Дойде да ме предупреди какво ме чакало, ако не си платя дължимото. Сякаш имам нужда от напомняне! — Карл стисна здраво очи, отпусна се на стола и въздъхна тежко. — Така или иначе, причината за това напомняне била, че Вилумсен се тревожел.
— Защо, при положение че всичко върви по график?
— Преди време Дан му се обадил да го интервюира като един от най-изтъкнатите участници в проекта и по-точно да поиска мнението му за хотела и за мен. В хода на разговора на Вилумсен му станало ясно, че Дан има подръка материал за изключително критична статия, която ще разколебае доверието на съдружниците в успеха на начинанието и проектът ще изгуби благосклонното отношение на общината. Дан разполагал с данни за извършени от нас счетоводни измами. Освен това се свързал с хора от Торонто, от които разбрал, че съм избягал от фалирал строителен проект, много подобен на спа хотела в Ус. Вилумсен се обезпокоил, от една страна, да не би аз да офейкам от страната, от друга, да не би Дан да провали проекта с компрометираща статия за счетоводните измами и манипулации на финансовите отчети. Затова повикал силовака и му възложил две поръчки.
— Да попречи на Дан да отпечата статията си и да те сплаши, та да изоставиш евентуални намерения да избягаш от дълговете си.
— Да.
Погледнах Карл. Несъмнено говореше истината.
— И какво ще правиш сега, когато всичко изгоря?
— Ще си легна да поспя и ще му мисля утре — отвърна Карл. — Ще се радвам, ако останеш да нощуваш тук.
Не го предложи от вежливост. В тежки моменти някои предпочитат да останат сами, други — като брат ми — се нуждаят от хора около себе си.
— На драго сърце — отвърнах. — Ще си взема два дни отпуск и ще остана при теб. Може да ти дотрябва помощ.
— Наистина ли? — погледна ме признателно той.
В същия миг Шанън влезе с чаши за кафе.
— Добри новини, Шанън. Рой ще остане.
— Колко хубаво — отвърна тя с искрено звучащо въодушевление и ми се усмихна като на скъп девер.
Малко ме смути колко добра актриса е, но във всеки случай точно сега ѝ бях благодарен за убедителното изпълнение.
— Ценно е да знаеш, че можеш да разчиташ на семейството си. — Карл избута стола назад. При тътренето по грубото дюшеме се чу звук, подобен на кашлица. — Ще пропусна кафето. От трийсет и шест часа не съм мигнал. Лягам си.