— Не теб. — Взирах се в екрана на телефона.
Там се появи Шанън. Около нея се спускаше мрак, но светлината от камерата се отрази в снега върху заледеното Бюдалско езеро. Шанън говореше с някого извън кадър.
— Имаш ли нещо против да снимам, Рита?
— Не, разбира се — чу се гласът на госпожа Вилумсен.
Шанън завъртя телефона и под ярката светлина от камерата се появи Рита. Беше облечена в кожух, а изпод пухкавата ѝ шапка се подаваше бяла шапка за баня. От устата ѝ се виеше пара, докато подскачаше на място пред квадратна дупка в леда, достатъчно широка човек да се спусне и твърде тясна въпросният човек да опре ръце от двете страни и да се изтегли обратно горе. До дупката лежаха трион за лед и кръгло парче лед, което двете жени бяха отрязали.
— Смятам да убием съпругата ти. — Вдигнах екрана пред очите на Вилумсен. — Поул ме наведе на тази идея.
Изобщо не се съмнявах, че ракът на Вилумсен е рецидивирал. Виждах и болката в очите му, когато осъзна, че има риск да изгуби непрежалимото, онова, което може би обичаше повече от себе си и беше единствената му утеха, защото щеше да го надживее, да живее и заради него. Точно в този момент ми дожаля за Вилумсен. Честно.
— Удавяне — оповестих. — Трагичен инцидент, естествено. Съпругата ти скача в дупката. Цоп. И когато поема нагоре, за да изплува, установява, че дупката я няма. Усеща как ледът отгоре шава и разбира, че дупката е запушена с ледения диск, който преди малко тя и Шанън са отрязали. Рита ще се опита да избута парчето нагоре, но е достатъчно Шанън само да продължи да затиска с крак ледения капак, а съпругата ти, понеже ще ѝ липсва опора за краката, няма как да се оттласне. Ще бъде обградена само от вода. Студена вода.
Вилумсен изхлипа тихо. Доставяше ли ми удоволствие да го измъчвам така? Не, надявам се, защото това би означавало, че съм психопат, а кой желае да е такъв?
— Започваме с Рита. После, ако пак откажеш да подпишеш, продължаваме с другите ти наследници. Шанън не изключва съпругата ти да е участвала в издаването на смъртната ѝ присъда, затова е високо мотивирана да изпълни задачата си.
На екрана видяхме как Рита Вилумсен се съблича. Очевидно замръзваше — и как иначе? — а бледата ѝ кожа беше настръхнала и синкава под ярката светлина. Направи ми впечатление, че носи същия бански като по време на разходката ни с лодка в езерото онова лято. Рита не изглеждаше остаряла. Дори ми се стори подмладена. Сякаш за нея времето вървеше не в кръг, а назад.
Чух скриптене на химикалка по лист.
— Ето. — Вилумсен хвърли листовете и химикалката върху завивката пред мен. — Хайде, спри Шанън!
Рита Вилумсен застана до дупката. Зае същата поза като преди години в лодката. Готвеше се за скок.
— Не преди да си подписал и двата екземпляра — отбелязах, без да откъсвам очи от екрана. Чух как Вилумсен панически придърпа листовете и ги подписа.
Огледах внимателно подписите. Изглеждаха автентични.
Вилумсен изкрещя. Погледнах екрана на телефона. Не бях чул дори слаб плясък. Рита беше майсторка. Отрязаното парче лед запълни екрана. После видяхме как малка бледа ръка го хваща и го вдига.
— Спри, Шанън. Той подписа.
За миг изглеждаше, сякаш въпреки това Шанън смята да запуши дупката с парчето. После обаче го пусна отстрани и само след миг Рита, подобно на тюлен, се показа от черната вода. Мократа ѝ коса лъщеше, лицето ѝ се смееше, дъхът ѝ изпращаше бели димни сигнали в камерата.
Прекъснах връзката.
— Та така — въздъхнах.
— Та така — повтори Вилумсен.
В стаята беше студено и полека-лека се бях мушнал под завивката — не с цялото си тяло, но достатъчно, та да не е изцяло погрешно да се твърди, че споделяме една постеля.
— Сега, предполагам, ще си вървиш — изрази надежда Вилумсен.
— Де да беше толкова лесно.
— Какво искаш да кажеш?
— Ясно като бял ден е какво ще направиш веднага след като си тръгна, нали? Ще се обадиш на друг главорез или наемен убиец и ще го изпратиш да пречука семейство Опгор, преди да сме предали този документ на адвоката ти. Или, ако по твои сметки времето няма да ти стигне, ще подадеш сигнал за изнудване в полицията и ще оспориш валидността на току-що подписаните документи. И, разбира се, ще отречеш да разполагаш с информация за някакъв събирач на дългове.
— Така ли мислиш?
— Да, Вилумсен. Освен ако не ме убедиш в противното.
— А ако не успея?
Свих рамене.
— Съветвам те да опиташ.
— Затова ли си с ръкавици и шапка за баня?
Не отговорих.
— За да не оставиш отпечатъци и косми ли? — продължи той.