През следващите две нощи спах лошо. Не заради угризения. Наистина се бях опитал да помогна на Вилумсен да се спаси, но как един шахматист да помогне на противника си, след като го е поставил в шах и мат? Просто няма как да стане. Причината за безсънието ми беше друга. Глождеше ме смътно усещане, че съм забравил нещо, че при планиране на убийството не съм съобразил нещо съществено. Просто не ми се удаваше да го конкретизирам.
Едва на третия ден след смъртта на Вилумсен, два дни преди погребението, ми просветна къде се бях издънил.
56
В единайсет преди обяд пред къщи спря Курт Улсен, следван от още две коли. Със столична регистрация.
— Завоят е страшно хлъзгав — отбеляза Курт, когато отвори вратата. Стъпка с крак димящ фас. — Да не си спрягате ледена пързалка?
— Не — отвърнах. — Ръсим с пясък. Това е задължение на общината, но го правим ние.
— Няма да обсъждаме пак този въпрос — отсече Курт Улсен. — Това са Вера Мартинсен и Ярле Сюлесюн от КРИПОС.
Зад Улсен стояха жена в черен панталон и късо яке от същия плат и мъж с външност на пакистанец или индиец.
— Имаме някои питания. Дръпни се да влезем.
— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса — намеси се жената, Мартинсен. — Ако е удобно. Стига да не възразявате, молим да влезем.
Тя погледна Курт. После мен. Усмихна се. Прибрана руса коса, сплетена на плитка, широко лице, широки рамене. Тренира или хандбал, или ски бягане, предположих. Не защото по външния вид на човек можеш да отгатнеш какъв спорт практикува, а защото в Норвегия хандбалът и ски бягането са най-популярните спортове сред жените и имаш по-големи шансове да налучкаш, ако обосновеш предположението си на реалната статистика, а не да се доверяваш на надценената си интуиция. Ей такива щуротии ми се въртяха из главата. Гледайки Мартинсен обаче, осъзнах необходимостта да се стегна. Иначе рискувах да ме схрускат за закуска, както се казва. Нека опитат. И аз се бях подготвил добре.
Влязохме в кухнята, при Карл и Шанън.
— Искаме да говорим и с тримата — подхвана Мартинсен. — Но предпочитаме да ви разпитаме един по един.
— Качете се горе в детската стая — предложих нехайно.
По изражението на Карл разбрах, че е схванал замисъла ми: през кюнеца да подслушат разговора ми с ченгетата, та да синхронизираме показанията си. Нали точно с тази идея отрепетирахме каква версия да представим на полицията при евентуален разпит.
— Кафе? — предложих, след като Карл и Шанън излязоха.
— Не, благодаря — отвърнаха в хор Мартинсен и Сюлесюн, а гласът на Улсен се открои:
— Да.
Налях само на него.
— Колегите от КРИПОС ми съдействат при разследването на убийството на Вилумсен — поясни Курт. Видях как Мартинсен погледна Сюлесюн и завъртя очи към тавана. — Смъртта му не е плод на самоубийство. Бил е убит. — Улсен изрече „убит“ с плътен бас. Остави думата да увисне във въздуха и да окаже нужното въздействие. Погледна ме, сякаш проверяваше дали ще последва реакция от моя страна и продължи: — Налице е опит убийство да бъде прикрито с инсценировка на самоубийство. Най-старият азбучен трик.
Това изречение май ми беше попаднало в статия, публикувана в „Истински престъпления“. — Убиецът обаче не успя да ни подведе. Вилумсен действително държеше оръжието, но по ръката му нямаше барутен нагар.
— Барутен нагар — повторих и претърколих думата по езика си.
— Всъщност не е само липсата на барутен нагар — прокашля се Сюлесюн. — Терминът е GSR, съкращение от gun shot residue, остатъци от огнестрелен изстрел. При изстрел капсулни микрочастици барий, олово и няколко други химикала се отделят и полепват по предмети в радиус от половин метър. Попаднали върху кожата и дрехите, се отстраняват много трудно. За наш късмет — засмя се той и нагласи очилата си с метални рамки. — Тези частици са невидими с просто око, но за щастие си носим апаратура.
— Така или иначе — намеси се Курт, — по Вилумсен не открихме нищо от изброените неща. Схващаш ли?
— Да.
— Освен това вратата към мазето е била отключена, а Рита е напълно сигурна, че е била заключена. Най-вероятно някой я е отворил със сила. Оттегляйки се, убиецът е засипал със сняг следите си в градината. Намерихме лопата на Вилумсен в близък контейнер за боклук. Рита я разпозна.
— Боже.
— Да. Имаме подозрения кой може да е бил извършителят.