Мартинсен ме изгледа с непроницаем вид.
— Разкажете.
— На ниска предавка звукът е силно характерен. Колата ръмжи като голяма котка, като… ягуар, предполагам.
Мартинсен излъчваше нетърпение, но аз се бавех. Знаех, че ходя по минно поле и дори най-малката погрешна стъпка ще бъде безмилостно наказана.
— Разбудих се, но звукът беше изчезнал. Разтворих завесите. Очаквах да видя ягуара. Още не се беше съмнало. Не се виждаха коли и реших, че съм сънувал.
Мартинсен и Курт се спогледаха за пореден път. Сюлесюн, или както му беше името, явно не се занимаваше с тази част от разследването. Най-вероятно беше експерт по криминалистика. Тогава защо изобщо ги придружаваше, още не ми беше станало ясно. Интуицията обаче ми подсказваше, че съвсем скоро и това ще ми се изясни. Е, така или иначе, разказаната от мен история звучеше правдоподобно дори ако намереха ягуара в Хюкен. Сутринта Поул Хенсен е убил Вилумсен и пак е поел към „Опгор“, за да направи втори опит да ни измъкне пари; летните му гуми са поднесли на Козия завой и колата е изхвърчала в пропастта, без някой да разбере. Поех си дъх. Поколебах се дали да не стана да донеса кафе — имах нужда от ободряване — но в крайна сметка предпочетох да мирувам.
— Питам, защото ни отне доста време да открием номера на мобилния телефон на Хенсен — поясни Мартинсен. — Вероятно заради особеностите на професията му на негово име няма регистриран телефон. Проверихме обаче регистрите на базовите станции в района. През последните денонощия станциите са приемали сигнали само от един телефон с датски номер. Покритието на станциите, засекли сигнали от въпросния телефон, обхваща периметъра, където, според свидетелски разкази, е бил забелязан ягуарът. И странно, но във времевия отрязък от момента на посещението на Поул Хенсен при вас до настоящия момент телефонът не е напускал доста тесен периметър. Този — Мартинсен очерта въображаем кръг във въздуха. — В този участък няма други къщи, освен вашата. Как си го обяснявате?
57
И така, жената от КРИПОС — така и не разбрах официалната ѝ длъжност — най-сетне изплю камъчето. Мобилният телефон. Датчанинът, естествено, е носил мобилен телефон. Докато съставях плана, изобщо не се бях сетил за това. Мартинсен бе успяла да локализира телефона му в тесен периметър, включващ нашата ферма. Историята със Сигмюн Улсен се повтори. Как, по дяволите, бях успял да допусна един и същи гаф цели два пъти? Сега разследващите бяха установили, че телефонът на Поул Хенсен се е намирал близо до „Опгор“ преди, по време и след убийството на Вилум Вилумсен.
— Та… Как си го обяснявате? — повтори Мартинсен.
Почувствах се като в една от онези видеоигри, в които срещу теб захвърчава ураган от обекти с различна скорост и траектория на движение и ти знаеш, че е само въпрос на време да се сблъскаш с някой от тях и играта да приключи. Не губя лесно ума и дума, но в онзи момент гърбът ми плувна в пот. Вдигнах рамене в отчаян опит да си придам нехаен вид:
— А вие как си го обяснявате?
Мартинсен явно схвана въпроса ми като реторичен, както се казва, защото го пропусна покрай ушите си и за пръв път от началото на нашия разговор се наведе напред на стола.
— Да не би Поул Хенсен да е нощувал у вас, вместо да си тръгне? Питахме в пансиона и на други места. Никой не го е подслонявал, а старите ягуари са с много слабо парно. Било е прекалено студено да спи в колата.
— Може да е отседнал в хотела — подхвърлих.
— В хотела?
— Шегичка. По-скоро е стигнал с колата по пепелището и е пренощувал в някоя от строителните бараки. В момента са празни. А щом Хенсен умее, както излиза от думите ви, да разбива ключалки, лесно си е отворил.
— Но данните от сигналите на мобилния му телефон…
— Строителната площадка се намира точно отвъд ей този хълм. Попада в обхвата на същата базова станция, където се намира и нашата къща, нали, Курт? Преди години ти също издирваше мобилен телефон.
Курт Улсен си смучеше мустака и ме гледаше с нещо като омраза. Обърна се към двамата полицаи от КРИПОС и кимна.
— В такъв случай Поул Хенсен, значи, е оставил телефона си в някоя от строителните бараки, после е тръгнал към дома на Вилумсен и впоследствие го е убил. Би трябвало телефонът да е още там. Улсен, ще извикаш ли подкрепление? Явно ще ни е нужна и съдебна заповед за претърсване за бараките. Чака ни доста работа.
— Успех — изправих се.
— О, още не сме приключили — усмихна се Курт.
— Така ли? — седнах.
Курт се залюля на стола, сякаш за да покаже, че се намества още по-удобно.