Приклекнах и попипах яйцето.
— Да. Дъждосвирецът по-скоро би позволил да го стъпчат, отколкото да пожертва яйцата си.
— Птиците не мътят ли през пролетта, като в Канада?
— Така е, но от това яйце няма да се излюпи пиле. Клетият, не е разбрал.
— Мъжки ли е?
— Да. Мъжкият дъждосвирец мъти и се грижи за малките.
Изправих се и погалих по гърдите птичето в шепите на Шанън. Усетих ускорен пулс до върха на пръста си.
— Само се преструва на умрял. За да отклони вниманието ни от яйцето.
— А къде е женската? — огледа се Шанън.
— Сигурно в момента се чифтосва с друг.
— Нима птиците се сношават извън размножителния период?
— Пошегувах се. Така или иначе, нарича се полиандрия.
Тя погали птичето по гръбчето.
— Мъжки, който жертва всичко за децата си, който сплотява семейството дори когато майката изневерява. Действително рядка птица.
— Полиандрия всъщност означава…
— … брачен съюз между една жена и няколко мъже — довърши тя.
— Аха.
— Среща се в различни части на света, най-вече в Индия и Тибет.
— Брей. Защо… — щях да продължа със „… знаеш това?“, но го промених в — … го правят?
— Обикновено жената се омъжва за братята си, за да се избегне разпокъсване на семейното имущество.
— Не знаех.
Шанън наклони глава настрани.
— Май си по-запознат с птиците, отколкото с хората, а?
Не отговорих. Тя се засмя и подхвърли птицата високо във въздуха. Дъждосвирецът разпери криле и полетя право напред, отдалечавайки се от нас. Проследихме го с поглед. Не щеш ли, с периферното си зрение улових движение. Змия, помислих си най-напред. Обърнах се. Тъмна гънеща се ивица се спускаше към мен по гранитния склон. Вдигнах поглед и видях Карл, застанал на билото, във величествената поза на статуята на Христос над Рио де Жанейро. Урината продължаваше да тече. Отстъпих встрани и се покашлях. Шанън забеляза вадичката и последва примера ми. Струята продължи да лъкатуши надолу към селото.
— Какво мислиш за идеята да продадем този парцел за двайсет милиона крони? — попитах.
— Крупна сума.
— Равнява се на два милиона и половина щатски долара. Ще построим сграда с двеста легла.
Шанън се усмихна, обърна се и тръгна обратно по пътя, по който бяхме дошли.
— Множко е. Но дъждосвирецът ви е изпреварил. Неговият „строеж“ е вече готов. Ще ми помогнеш ли да намерим гнездото му?
Точно преди да си легнем, токът спря.
Седях в кухнята и преглеждах счетоводни сметки. Изчислявах каква цена ще определи за бензиностанцията централният офис при евентуална продажба, отчитайки бъдещата инфлация. Стигнах до извода, че с десет милиона ще купя не само десетгодишен франчайз, но и целия обект — сградата плюс парцела. И наистина ще си имам собствена бензиностанция.
Изправих се и погледнах към селото в ниското. И то тънеше в пълен мрак. Слава богу. Значи повредата не беше при нас. Изминах двете крачки до вратата, отворих я и надникнах в непрогледната тъмнина.
— Привет — поздравих предпазливо.
— Привет! — отвърнаха в хор Карл и Шанън.
Пипнешком се добрах до люлеещия се стол на мама.
Седнах. Плазовете върху дюшемето изскърцаха. Шанън се изкикоти. Тя и Карл бяха ударили по една чашка.
— Съжалявам за тъмницата — извиних се. — Повредата не е при нас, а при… при тях.
— Не ми пречи — увери ме Шанън. — Когато бях малка, токът спираше ден през ден.
— Барбадос бедна държава ли е? — попитах в мрака.
— Не. Барбадос е един от най-богатите карибски острови. Но в селото, където израснах, масово крадяха ток. Крадците се включваха директно с кабел към електропреносната мрежа. И се появяваха смущения. Бях свикнала. Научаваш се, че всяко нещо може да изчезне всеки момент.
Нещо ми подсказваше, че тя не говори само за електричеството. Дали нямаше предвид дома и семейството? Шанън не миряса, докато не откри гнездото на дъждосвиреца, и дори заби пръчка в земята — та да го маркира, да не би следващия път да го настъпим.
— Разкажи — подканих я.
За няколко секунди настана пълна тишина.
Тя се засмя тихичко, едва ли не извинително.
— Защо по-добре ти не разкажеш нещо, Рой?
Шанън рядко допускаше езикови грешки и грешки в словореда, но заради акцента продължавах да я възприемам като чужденка. Или заради ястието, което сготви за вечеря. „Мофонго“ — традиционно блюдо от карибската кухня.
— Да, нека Рой разкаже нещо — подкрепи я Карл. — Много го бива да разказва в тъмното. Когато бях малък и не можех да заспя, ме успокояваше с приказки.