— Да?
— Сетих се колко хлъзгаво беше долу при Козия завой. Следователно е възможно — просто умът ми не спира да търси обяснение на тази загадка — та, възможно е да не е било сън, наистина да си чул ягуара. Шумът от двигателя му обаче е заглъхнал, защото той не е успял да вземе завоя, поднесъл е и…
Улсен направи пауза за ефект, докато изтръскваше пепелта от цигарата си.
— И допускаш… — Опитах се да се престоря на силно изненадан. — И допускаш…
— Във всеки случай искам да проверя. Деветдесет процента от работата по едно разследване…
— … се състои в проверка на следи, които не водят доникъде — довърших. И аз бях чел тази статия в „Истински престъпления“. — Много впечатляващо, нали? Е, надникна ли в Хюкен?
Курт Улсен се изплю недоволно на стълбите.
— Опитах, но е тъмно и стръмно. Търся някой да ме осигури с въже, за да се спусна поне колкото да разгледам.
— Разбира се. Трябва ли ти фенер?
— Имам си. — Улсен лапна цигарата и извади черен предмет с формата на шпеков салам.
— Идвам с вас. — Карл повлече пантофи обратно към горния етаж, за да се облече.
Спуснахме се пеша до Козия завой, където ланд роувърът на Улсен стоеше с включени фарове, насочени към пропастта. Температурите внезапно се бяха повишили до два-три градуса под нулата. Курт Улсен извади от багажника си въже и го завърза около кръста си.
— Един от двама ви да го държи — подаде края на Карл и предпазливо пристъпи към ръба.
Оттам започваше около двуметров стръмен, каменист склон, после скалата се спускаше отвесно и се губеше от поглед.
Докато Курт Улсен стоеше така, надвесен над пропастта, гърбом към нас, Карл се наклони към ухото ми.
— Ще намери трупа — прошепна ми пискливо той. — И ще открие нещо нередно.
Лицето на Карл лъщеше от пот, а паниката в гласа му ме накара да мисля за парадокси; за мошеника, който, от страх да не го разкрият, предпочел да умре от глад.
— Трябва… — Карл отметна глава към гърба на Улсен.
— Я се вземи в ръце! — просъсках възможно по-тихо. — Ще намери трупа и в това няма нищо притеснително.
Курт Улсен се обърна към нас. В мрака цигарата му светеше като автомобилен фар.
— Май по-добре да завържем въжето за бронята на ланд роувъра — предложи той. — Иначе като нищо и тримата ще се свлечем в пропастта.
Взех края на въжето от Карл и го завързах около бронята с двоен моряшки възел. Кимнах на Курт, че вече е безопасно, и кимнах дискретно, но предупредително поклатих глава към Карл.
Курт се спусна по стръмната скала и се надвеси над пропастта, а аз държах въжето изпънато. Запали фенера и насочи лъча надолу.
— Виждаш ли нещо? — попитах.
— О, да — отвърна Курт Улсен.
През ниско надвисналите стоманеносиви облаци се процеждаше матова светлина, докато служители от КРИПОС спускаха в Хюкен Сюлесюн и още двама негови колеги. Сюлесюн, облечен в шушляков гащеризон, си носеше „сешоара“. Скръстила ръце, Мартинсен наблюдаваше операцията.
— Отзовахте се бързо — отбелязах.
— За днес прогнозират сняг — поясни тя. — А местопрестъпления под еднометров сняг са кофти тръпка.
— Нали сте наясно, че спускането долу се смята за опасно?
— Улсен ни предупреди, но при минусови температури срутванията са рядкост. В планината водата наистина разширява обема си при замръзване и образува пукнатини в скалите, но същевременно действа и като лепило. Затова, когато ледът започне да се топи, раздробените късове губят сцепление със скалата.
Звучеше като човек, наясно за какво говори.
— Долу сме — съобщи гласът на Сюлесюн по подвижната радиостанция. — Край.
— Тръпнем в очакване. Край.
И зачакахме.
— Уоки-токитата не са ли, така да се каже, първобитни устройства? — попитах. — Защо не използвате мобилни телефони?
— А откъде знаеш дали долу има обхват? — изгледа ме Мартинсен.
Това намек ли беше? Да не би току-що да се издадох, че съм слизал в Хюкен? Долових ли мнителна нотка в гласа ѝ?
— Е, щом базовата станция е приемала сигнали от телефона на Поул Хенсен, след като е паднал в Хюкен, значи има обхват.
— Почакай да видим дали той и телефонът му наистина са долу.
Сякаш в отговор уоки-токито изпращя.
— Тук има труп — съобщи Сюлесюн. — Силно смачкан, но е Поул Хенсен. Замръзнал е. Сбогом на надеждите за определяне на точен час на смъртта.