— Виждаш ли мобилния му телефон? — доближи устни до разговорното устройство Мартинсен.
— Не. А, момент. Опгор го намери в джоба на якето му. Край.
— Добре. Край и приключвам.
— Тази ферма твоя ли е? — попита Мартинсен и закачи уоки-токито на колана си.
— На мен и на брат ми.
— Тук е красиво.
Погледът ѝ се плъзна по околния пейзаж, както вчера бе обходил щателно къщата ни. Полицай Мартинсен явно имаше набито око.
— Разбираш ли от селскостопанска работа? — попитах.
— Не, а ти?
— И аз не.
Разсмяхме се.
Извадих кутийката със снус. Взех си пакетче и предложих и на нея.
— Не, благодаря — отказа ми тя.
— Спряла ли си го?
— Толкова ли ми личи?
— Да, по погледа, Когато отворих кутийката.
— Добре де, дай едно пликче.
— Не искам да съм човекът, който…
— Само едно.
Поднесох ѝ кутийката.
— Защо Курт Улсен го няма? — поинтересувах се.
— Вашият ленсман проверява нова следа — отговори тя с подигравателна усмивка и набута пликчето между червените си мокри устни. — По време на претърсването на бараките попаднал на латвиец, работник по строежа.
— Бараките не са заключени, докато строителните работи не се подновят.
— Така е, но латвиецът решил да спести пари и вместо да се прибере за Коледа, останал нелегално в бараката. Още при появата ни на вратата изстреля, че не той е подпалил строежа. На трийсет и първи декември слязъл в центъра да погледа фойерверките и се върнал при бараките малко преди полунощ. По пътя го отминала кола. Заварил хотела, обвит в пламъци. Именно латвиецът подал сигнал за пожара. Анонимен, разбира се. Не посмял да отиде в полицията и да разкаже за колата, която видял, защото тогава щяло да излезе наяве, че по време на празниците е живял в бараката, и щели да го изритат, фаровете на въпросния автомобил го заслепили и не видял нито марката, нито цвета. Забелязал само, че единият стоп не работел. Така или иначе, в момента Улсен го разпитва.
— Според теб това има ли нещо общо с убийството на Вилумсен?
— Не изключваме тази възможност — сви рамене Мартинсен.
— А латвиецът…
— Невинен е.
Мартинсен видимо се бе успокоила. От никотина.
Кимнах.
— По принцип почти винаги си сигурна дали един човек е виновен, или невинен, нали?
— Да — потвърди тя и понечи да добави още нещо, но в същия миг лицето на Сюлесюн се показа над ръба на пропастта.
Беше се изкачил по въжето с помощта на самохват. Измъкна се от алпинисткото седло и седна на предната пасажерска седалка в служебната кола на КРИПОС. Свърза „сешоара“ към лаптоп и стартира програмата за анализ.
— Остатъци от барут! — провикна се от отворената врата. — Няма съмнение. Преди смъртта си Поул Хенсен е стрелял — по всяка вероятност с оръжието, намерено в ръката на Вилум Вилумсен.
— И това ли можете да определите? — попитах.
— Във всеки случай можем да проверим дали боеприпасите са едни и същи, а при малко повече късмет — и дали е възможно следите от барут по ръцете на Поул Хенсен да са от същия пистолет. Но ходът на събитията определено вече се изясни.
— И каква е хронологията?
— Сутринта Поул Хенсен е застрелял Вилум Вилумсен в спалнята му, после е подкарал към „Опгор“, за да се опита да измъкне от брат ти Карл парите, които Вилумсен му е дължал, но ягуарът е поднесъл по заледения завой и пое ле… — Мартинсен млъкна рязко. Усмихна се. — Твоят ленсман няма да е във възторг, ако разбере колко подробно си осведомен за напредъка в разследването ни, Опгор.
— Обещавам да си трая.
Тя се засмя.
— И въпреки това най-добре за екипното ни взаимодействие с ленсман Улсен е да му кажа, че в хода на операцията почти през цялото време ти си бил вътре в къщата.
— Дадено. — Вдигнах ципа на якето си. — Така или иначе, съдейки по чутото, случаят явно е приключен.
Тя стисна устни, сякаш за да ми покаже, че няма нито да потвърди, нито да отрече предположението ми, но същевременно мигна утвърдително с очи.
— Кафе? — предложих.
Долових кратко объркване в очите ѝ.
— Студено е — настоях. — Ще приготвя една кана и ще я изнеса.
— Благодаря, но си носим.
— Разбира се. — Обърнах се и си тръгнах.
Усещах как ме гледа, докато се отдалечавам. Не че непременно беше заинтересована, но кой изпуска възможност да позяпа чужд стегнат задник? Замислих се за продупчената поцинкована кофа и как се разминах на косъм с куршума на датчанина. Професионален изстрел от кола в движение. И добре че колата беше паднала от голяма височина и предното стъкло най-вероятно се бе натрошило цялото, та в него да не личи дупка от куршум, която да създаде объркване сред разследващите кога и как Поул Хенсен е произвел изстрел.