— Пустият му пожар… — въздъхна тежко Карл.
— Разбра ли се как е пламнал?
— Някой го е запалил умишлено, а пиробатерията най-вероятно е подхвърлена, за да заблуди разследващите, че пожарът е избухнал заради нея. Онзи литовец…
— Латвиец.
— … не можа дори да каже каква кола е видял. От полицията не изключват именно той да е подпалил хотела.
— И защо ще го прави?
— Може да е пироман. Или е поръчка и са му платили. В Ус някои завистливи хора мразят хотела, Рой.
— Мразят нас, искаш да кажеш.
— И това.
Разнесе се далечен вой. Куче. Някои разправяха, че в планината видели вълчи следи. Или дори мечи. Не беше невъзможно, разбира се, но беше слабо вероятно. Всъщност почти не съществуват невъзможни неща. Въпрос на време е досега небивалото да се случи.
— Вярвам му — казах.
— На латвиеца ли?
— Дори пироман не би останал да живее на мястото, което е опожарил. Ако пък са му платили и е действал по поръчка, защо ще се оплита в лъжи за кола с неработещ стоп? Защо просто да не каже, че когато е пристигнал, пожарът вече е горял; или пожарът е избухнал, докато той е спял в бараката, тоест, не знае нищо за причината. А оттам нататък нека полицията разследва дали огънят е тръгнал от пиробатерия, или от нещо друго.
— Не всички разсъждават логично като теб, Рой.
Пъхнах пликче снус под устната си.
— Сигурно. Кой те мрази дотам, та да направи хотела ти на пепел?
— Да видим… Курт Улсен, защото все още е убеден, че двамата с теб имаме пръст в смъртта на баща му. Ерик Нерел, след като го унижихме с голите снимки, които Шанън го подмами да ѝ изпрати. Симон Нергор, защото… защото живее в „Нергор“, Навремето е ял бой от теб и открай време ни има зъб.
— А защо пропускаш Дан Кране?
— Защото той и Мари са съсобственици на хотела.
— На чие име се води делът?
— На Мари.
— Ако я познавам добре, двамата са подписали предбрачен договор за разделна собственост.
— Възможно е. Но Дан не би искал да ѝ навреди, така че…
— Дали? Представи си как се чувства той. Съпругата му го мами. Поръчков главорез го заплашва, цензурира и унижава, защото Дан иска да публикува негативен, но достоверен материал за хотела. Низвергнат от хайлайфа, сега той е принуден на празници като Нова година да се смесва с такива като мен. Със съпругата му отдавна са пред развод и на трийсет и първи декември Дан е възнамерявал окончателно да погребе брака си, като в уводна статия във вестника, където е редактор, срине имиджа на тъста си. Нима при определени обстоятелства толкова изстрадал мъж не би наранил жена — причина за неговото страдание? Още повече че по този начин ще разори и теб? На новогодишния купон у Стенли видях един Дан Кране, готов на крайни действия.
— Крайни?
— Имаш ли представа какъв страх изпитва човек, заплашен със смърт от някого, наясно с най-големите му страхове?
— Малко. — Карл ме изгледа изкосо.
— Както се казва, страхът разяжда душата ти.
— Да — тихо потвърди Карл.
— И какво се случва?
— Накрая вече нямаш сили да се страхуваш.
— Именно. Изобщо не ти пука, предпочиташ да умреш. Да унищожиш себе си или да унищожиш другия. Да опожаряваш, да убиваш. Каквото е нужно — само и само да се отървеш от проклетия страх. Ето това е да си готов на крайни действия.
— Да. Защото каквото и да те чака после, е по-поносимо от сегашното ти положение. Въпреки всичко.
Помълчахме. Над нас се разнесе трескав плясък на криле, сянка пробяга по снега. Навярно яребица. Не вдигнах глава да погледна.
— Шанън изглежда щастлива — подхвърлих.
— И как иначе. Мисли си, че хотелът ще бъде изграден изцяло по нейния проект.
— Мисли си?
Карл кимна. Едва забележимо се сви. Ведрата му усмивка помръкна.
— Още не съм ѝ казал, но из Ус се разчу, че хотелът не е застрахован срещу пожар и досега проектът е кретал само благодарение на парите на Вилумсен. Източник на мълвата най-вероятно е Дан Кране.
— Мътните го взели!
— Хората се изплашиха за парите си. Съдружниците почнаха да опяват да спрем овреме. Възможно е срещата довечера да е краят, Рой.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще се опитам да обърна настроенията. Но благодарение на остро критичната реч, която Ю Ос дръпна на погребението на Вилумсен, и на писанията и слуховете, разпространявани из града от Дан, в момента определено не се къпя във всеобщо доверие.
— Хората те познават — възразих. — А в крайна сметка това е по-важно, отколкото какви ги драска и плещи един писач пришълец. Колкото до приказките на Ос, хората веднага ще ги забравят, видят ли, че пак се изправяш. Ще разберат, че това момче от „Опгор“ не се предава току-така, дори да е било повалено в нокаут.