— Аз бях виновен. Всичко ми се видя просто и логично.
— Да, но ти се справи, Рой. А когато дойде моят ред, в маската ми влезе вода, аз се паникьосах и изплюх мундщука. Ако не беше Рой…
— Е, стига, де. Просто се надвесих от лодката и те издърпах на повърхността.
— Още същата вечер продадох екипировката. Не исках повече да ми се мярка пред очите. Колко ми даде за нея, Рой, помниш ли? Стотачка?
Усетих как устните ми се разтеглят.
— Като никога, ми определи изгодна цена. Само това помня.
— Стотачка? — възкликна Шанън. — Трябвало е най-малкото да му подариш екипировката, Карл! Някога отплати ли се подобаващо на брат ти?
— Не. Рой е много по-добър брат от мен.
Шанън се разсмя високо и леглото се разлюля. Карл май я гъделичкаше.
— Вярно ли е? — хълцаше тя.
Карл не отговори и аз схванах, че всъщност тя пита мен.
— Не — отвърнах. — Той лъже.
— И какво е направил в замяна?
— Поправяше съчиненията ми.
— Не е вярно! — отрече Карл.
— Когато предстоеше да предаваме съчинение, през нощта Карл ставаше от долното легло, където лежите в момента, промъкваше се до раницата ми, отнасяше тетрадката ми в тоалетната и поправяше правописните ми грешки. После връщаше тетрадката в раницата и тихичко се мушваше в леглото. И никога не ми каза нито дума по въпроса.
— Е, може да се е случило веднъж да поправя някоя и друга грешка!
— Не веднъж. Редовно — настоях. — Аз също си мълчах.
— И защо? — прошепна ниско Шанън.
— Никак не ми се щеше да си призная, че съвсем съзнателно и охотно позволявам на по-малкия ми брат да ми оправя бакиите. От друга страна обаче, оценката по норвежки ми беше важна.
— Да се е случило два, най-много три пъти — отбеляза Карл.
Полежахме мълчаливо. Споделяхме тишината. Чувах дишането на Карл — толкова познато, все едно чувах собственото си дишане. Ала сега в стаята дишаше и трети човек. Прободе ме ревност, задето не аз лежа долу, не аз прегръщам Карл. Отвън долетя студен писък. От пасищата. Или от Хюкен.
На долното легло си зашепнаха.
— Шанън пита какво е това животно — уточни Карл. — Гарван, нали?
— Да.
Гарванът, или поне онзи, който летеше по тези места, обикновено се провикваше два пъти. Но с промеждутък.
— Опасност ли вещае? — попита Шанън.
— Възможно е — допуснах. — Или отговаря на друг гарван, но не го чуваме, защото е на половин миля оттук.
— Има ли разлика във виковете на гарвана?
— Има. Ако приближиш гнездото му, звучат съвсем различно. По принцип гаргите са по-кресливи. Понякога грачат направо нескончаемо, и то без видима причина.
Карл се засмя. Обожавах смеха му. Пръскаше радост и доброта.
— Рой е специалист по птиците. Както и по колите. И по бензиностанциите.
— Но не и по хората — отбеляза Шанън.
По интонацията ѝ не се разбираше въпрос ли задава, или само констатира.
— Точно така. Затова кръщаваше хората с имена на птици. Татко беше ушата чучулига, мама — сиво каменарче. Чичо Бернард пък — тръстикова овесарка, защото, преди да стане автомонтьор, учил за свещеник, а тръстиковата овесарка има бяла якичка.
— А ти каква птица беше, мило? — попита през смях Шанън.
— Аз бях… каква птица бях аз?
— Ливадна бъбрица — отговорих.
— В такъв случай ливадната бъбрица сигурно е красива, силна и интелигентна — заливаше се в смях Шанън.
— Нещо такова — отвърнах.
— Нарече ме така, защото бъбрицата лети по-високо от всички други — поясни Карл. — Освен това е устата самохвалка, която изпълнява… как се казваше?
— Флуктспил — помогнах му.
— Флуктспил — повтори Шанън. — Хубава дума. Какво значи?
Въздъхнах, все едно ми костваше огромно усилие да обяснявам.
— След като полети възможно най-нависоко, започва да пее, та всички да чуят колко нагоре се е издигнала. А после се спуска стръмно надолу с вцепенени криле и демонстрира всички трикове и акробатични номера, които умее.
— Все едно ми описваш Карл! — възликува Шанън.
— Но макар да обича да се фука, ливадната бъбрица не е изпечена хитруша. Тъкмо обратното, наивна е. Затова е любимка на кукувицата, особено когато ѝ предстои да снесе яйцата си в чуждо гнездо.
— Бедничкият Карл! — възкликна Шанън и се чу влажна целувка. — Рой, а мен на каква птица оприличаваш?
Замислих се.
— Не знам.
— Хайде де! — настоя Карл.