— Да не би да празнувахте арестуването ми? — попитах.
— Той предсказа, че ще попиташ точно това, и поръча да ти предам, че определено празнуваме освобождението ти. Карл лесно си намира поводи да празнува.
— Вярно е. И за това му завиждам.
Дадох си сметка, че съюзът „и“ ще породи недоразумение, и понечих да обясня. Да подчертая, че всъщност важен е глаголът „завиждам“, а съюзът „и“ само свързва двете изречения: вярно, Карл лесно намира поводи да празнува и му завиждам за неговата способност да разграничава нещата. А не в смисъл че освен за тази негова способност му завиждам и за друго. Все пак не е зле да отбележа моя лош навик открай време да оплитам конците.
— Нещо си се умислил — отбеляза Шанън.
— А, не.
Тя се усмихна. Воланът изглеждаше огромен в малките ѝ ръце.
— Виждаш ли добре? — попитах и насочих брадичка към мрака, който светлите конуси на фаровете разпръскваха пред нас.
— Нарича се „птоза“ — „падам“ на гръцки. В моя случай е по рождение. Има специални упражнения, предназначени да намалиш риска от амблиопия, или така нареченото „мързеливо око“. Аз не съм мързелива. Виждам всичко.
— Чудесно.
Преди първия остър завой тя превключи на по-ниска предавка.
— Например, виждам колко те мъчи чувството, че съм ти отнела Карл. — Шанън настъпи газта и градушка от ситни камъчета се сипна по колелата.
За миг се зачудих ще мине ли номерът, ако се престоря, че не съм чул последните ѝ думи. Ясно обаче предчувствах как тя просто ще ги повтори. Извърнах се към нея.
— Благодаря — промълви тя, преди да съм обелил дума.
— За какво?
— За себеотрицанието ти. Задето си толкова умен и добър човек. Знам колко силна е връзката ви с Карл. За теб аз съм напълно непозната, омъжила се за брат ти. За капак нахлух в личното ти пространство, съвсем буквално превземайки спалнята ти. Сигурно ме мразиш.
— Не — поех си дъх. Ама че дълъг ден. — Не съм известен с добротата си. Проблемът по-скоро е, че у теб човек няма какво да намрази.
— Говорих с двама твои служители.
— Сериозно? — изненадах се искрено.
— Ус е малко село. А аз май общувам с хората малко повече от теб. Грешиш. Хората те знаят като добър човек.
— А попита ли онези, чийто зъби съм избил? — изсумтях.
— Не съм. Но дори това си правил, за да защитиш брат си.
— Не ме издигай на прекалено висок пиедестал — предупредих я. — Ще се разочароваш.
— О, вече разбрах колко висок пиедестал заслужаваш. Предимството да имаш лениво око е, че хората са по-склонни да се разкриват пред теб, защото си мислят, че голяма част от нещата ти убягват.
— И си успяла да разбулиш всички тайни на Карл?
Тя се усмихна.
— Любовта е сляпа, това ли искаш да кажеш?
— На норвежки се казва „любовта заслепява“.
— Аха — засмя се тихо тя. — Много по-точно е от „любовта е сляпа“, което, впрочем, повечето хора използват напълно погрешно.
— В смисъл?
— Под „любовта е сляпа“ хората имат предвид, че виждаме само положителните качества на онзи, в когото сме влюбени. А всъщност фразата се отнася за Купидон, който пуска стрелите си със затворени очи. Тоест, смисълът е, че стрелите улучват насляпо и човек не избира в кого да се влюби.
— А така ли е наистина? Произволно ли се влюбваме?
— Все още ли говорим за Карл и мен?
— Например.
— Хм… Може би не е съвсем произволно. Но човек определено невинаги се влюбва по собствено желание. Никак не съм убедена, че ние, хората, сме толкова прагматични в смъртта и в любовта, колкото ти изкарваш вас, планинците.
Докато изкачвахме последния баир, фаровете на колата зашариха по стената на къщата. Зад прозореца на дневната ни гледаше лице, призрачно бяло заради светлината от фаровете, и с черни дупки вместо очи.
Шанън спря, бутна скоростния лост в неутрално положение и изгаси фаровете и двигателя.
Изключиш ли единствения звуков източник тук, в планината, рязко се спуска тишина. Останах седнал на седалката. И Шанън не помръдна.
— Колко знаеш за нас? — попитах. — За нашето семейство?
— Повечето. Преди да се омъжа за Карл и да се съглася да се преместим тук, поставих условие да ми разкаже всичко. Включително болезненото. Най-вече болезненото. А премълчаното постепенно прозрях сама. — Шанън посочи полуспуснатия си клепач.