После внезапно и без всякакво предупреждение се озовах в капан.
Потънах и нагълтах вода. Успях да изплувам на повърхността и започнах неистово да размахвам ръце и крака, за да се измъкна от хватката. Не беше подводно течение, беше… нещо друго. Отказваше да пусне ръката ми. Усещах ако не зъбите, то поне челюстите му около китката си. Пак потънах, но този път благоразумно си задържах устата затворена. Притиснах пръстите на едната си ръка плътно един до друг, за да я стесня максимално и рязко я дръпнах. Освободих се. Изплувах на повърхността и жадно запоглъщах въздух. И там, на метър от мен в тъмното, видях нещо светло да се носи по водата. Плувка от коркова тапа. Бях се оплел в рибарска мрежа.
Съумях да успокоя дишането си. Кола с включени дълги фарове мина горе по главния път и аз различих очертанията на Улсеновия хангар. Доплувах, както се казва, безаварийно до брега. Изпълзях на сушата и установих, че пред мен не е хангарът на Улсен, а на незнайния рибар, разпънал мрежата с корковите плувки. При това не бях влязъл навътре в езерото. Това само показваше колко много може да се отклони човек от поетия курс. С жвакащи обувки прекосих горичка и се върнах при колибата на Улсен.
Седях, спотаен зад дърво, когато Карл най-сетне пристигна с волвото.
— Вир-вода си! — възкликна той, сякаш това беше най-сензационното преживяване тази вечер.
— В сервиза имам сухи работни дрехи — опитах се да кажа, но зъбите ми тракаха като двутактовия двигател на източногермански вартбург 353. — Тръгвай.
След петнайсет минути бях сух и навлечен с два работни гащеризона един върху друг, но продължавах да треперя. Вкарах волвото в сервиза, затворих вратата. С Карл свалихме трупа от багажника, положихме го на пода и го обърнахме по гръб. Загледах се в него. Нещо липсваше, нещо, което присъстваше по време на риболовния излет. Усуканата коса? Ботушите от змийска кожа? Или друго? Не че толкова вярвам в душата, но докато беше жив, у Улсен имаше нещо специфично, нещо, което го правеше именно Улсен.
Изкарах волвото навън и го паркирах на видно място отпред. Предстоеше ни задача от чисто техническо, занаятчийско естество. За нейното изпълнение не се нуждаехме нито от късмет, нито от творческо вдъхновение, само от подходящи инструменти. А в автосервиза инструменти да искаш. Няма да се впускам в подробности кой инструмент за какво ни послужи, само ще кажа, че най-напред свалихме колана на Улсен, после изрязахме дрехите от тялото му, а накрая разчленихме самото тяло. Тоест, аз свърших тази работа, на Карл пак му прилоша. Прерових джобовете на Улсен и извадих всички метални предмети: монети, колана с катарамата, запалка. При първия удобен случай щях да ги запокитя в езерото. Нахвърлях частите от тялото и усуканата коса в греблото на трактора, който зиме чичо Бернард използваше за обществено и частно риене на сняг. След като приключих, донесох шест метални туби с киселинен препарат „Фриц“.