— Да го попитаме, а? — предложи Карл.
Поклатих глава.
— Когато Курт Улсен и Ерик Нерел бяха тук, Курт излъга: искал да се спусне в Хюкен заради злополуката с кадилака. Не спомена смъртта на баща си. Курт Улсен определено не възнамерява да си разкрива картите.
Помълчахме. Капакът под нас изстина.
— А дали Ерик не е запознат с картите му? — предположи Шанън. — И да ни светне по въпроса.
Погледнахме я. Продължаваше да стои със затворени очи.
— И защо ще го прави? — попитах.
— Защото за него ще е по-добре, отколкото да не го направи.
— Така ли?
Тя се обърна към мен, отвори очи и се усмихна. Влажните ѝ зъби проблеснаха на лунната светлина. Аз, разбира се, не проумях какво точно има предвид тя, но ми стана ясно, че като баща ми и тя съблюдава природния закон, отреждащ първенство на семейството. Преди правилното и грешното. Преди остатъка от целокупното човечество. Най-важно от всичко е сплотеното семейство.
16
На следващия ден вятърът се беше обърнал.
Станах и слязох в кухнята. Застанала до печката на дърва, скръстила ръце, Шанън зъзнеше в един от старите ми вълнени пуловери, комично голям за нея. Навярно нейните артаджийски пуловери с високи яки се бяха свършили.
— Добро утро — поздрави тя. Устните ѝ бледнееха.
— Ранобудна си. — Посочих с брадичка листовете върху кухненската маса. — Как върви с чертежите?
— Средна хубост. — Шанън пристъпи две крачки напред и събра листовете, преди да успея да хвърля един поглед. — Но по-добре да върша все пак някаква, макар и посредствена работа, отколкото да лежа будна. — Прибра листовете в папка и пак застана до печката. — Кажи ми, това нормално ли е?
— Нормално?
— По това време на годината.
— Температурата ли? Нормално е.
— Но вчера…
— … също беше нормално. — Отидох до прозореца и погледнах нагоре към небето. — Тоест, нормално е времето да се мени бързо. Нали сме в планината.
Тя кимна. Навярно беше свикнала в нашия край да употребяват думата „планина“ почти като универсално обяснение. Забелязах, че кафеварката е наполовина върху котлона.
— Прясно и топло — каза тя.
Налях в една чаша, погледнах Шанън, но тя поклати глава.
— Мислих си за Ерик Нерел — подхвърли тя. — Жена му е бременна, нали?
— Да — кимнах и отпих от кафето. Вкусно. Тоест, не знам дали чисто обективно погледнато беше вкусно, но точно такова го обичам. Освен ако по случайност нямахме един и същи вкус за кафе, най-вероятно Шанън ме беше наблюдавала как го приготвям. — Но според мен в момента е излишно да се напрягаме да измъкнем нещо от него.
— Така ли?
— Май ще вали сняг.
— Сняг ли? — изуми се тя. — През септември?
— Ако ни провърви.
Шанън кимна бавно и не поиска разяснение. Интелигентно момиче. Паднеше ли сняг, щеше да затрудни значително намерението на Курт Улсен да слезе безопасно в Хюкен — дявол знае по каква причина — и евентуално да открие нещо.
— Но снегът се топи бързо — продължи Шанън. — Времето се мени много бързо… — тя ми се усмихна сънливо — … тук, в планината.
Позасмях се.
— В Торонто няма ли зима?
— Има. Но там живеехме в къща, където студът не се усеща, преди да излезеш.
— Нещата ще се оправят — уверих я. — Най-лошо е през такива дни като днешния, когато духа северен вятър и сковава сух мраз. Когато зимата дойде със сняг, времето омеква. Дори след като запалим печките, обикновено минават няколко дни, докато къщата се затопли.
— А дотогава? — Шанън трепереше. — Така ли ще мръзнем?
Усмихнах се и оставих чашата си върху кухненския плот.
— Ще ти помогна да се сгрееш — тръгнах към нея.
Погледите ни се срещнаха, тя трепна и още по-стегнато скръсти ръце пред малките си гърди. Руменина обагри бледите ѝ бузи с огнени езици. Наведох се пред нея и отворих вратичката на камината. Огънят наистина догаряше, защото бяха пъхнати или прекалено много, или прекалено големи цепеници. Вдигнах най-голямата, поставих я върху огнеупорната подложка пред камината. Разпалих пушещата главня с помощта на духалото. Върнах я в камината, затворих вратичката. Вътре забумтя буен огън.
Изправих се и в този момент в кухнята влезе Карл, още по долнище на пижама и с разрошена коса. Държеше телефона си и се усмихваше широко.
— Получих дневния ред на заседанието на Общинския съвет. Ние сме точка първа.