В бензиностанцията помолих Маркус да изложи леките лопати за сняг, стъргалките за лед и тубите с антифриз; бях ги поръчал още преди две седмици.
Прегледах местния вестник. На първа страница пишеше подробно за общинските избори догодина, но поне имаше препратка към инвеститорската среща в Ортюн. Материалът заемаше цяла страница с малко текст и две големи снимки: една на претъпканата зала и една на Карл. Позираше широко усмихнат, обхванал с ръка рамото на Ю Ос, излязъл доста изненадан, все едно е бил принуден да застане пред фотообектива. Дан Кране коментираше в статия новия спа хотел, но беше трудно да се прецени положително мнение ли изказва, или отрицателно. Тоест, между редовете прозираше дълбокото му желание да разпердушини проекта от критика. Например, цитираше свой неназован източник, който наричаше хотела „сПАНИК-хотел“: местните се били вкопчили в него с надеждата той да спаси селото. По мое предположение неназованият източник си беше самият Дан Кране. Той — следва да се отбележи — се намираше между чука и наковалнята. Изкажеше ли се твърде ласкаво за хотела, щяха да го упрекнат, че използва местния вестник, за да обслужва бизнес интересите на тъста си. Разкритикуваше ли проекта, рискуваше да го обвинят в желание да подлее вода на бившето гадже на съпругата си. В моите очи журналистиката в местните печатни издания е същинско въжеиграчество.
В девет до Козия завой заваля сняг.
В единайсет сняг валеше и в селото.
В дванайсет мениджърът по продажбите влезе в бензиностанцията.
— Както винаги те сварвам идеално подготвен — усмихна се той, след като обслужих клиент, който купи лопата за сняг.
— Живеем в Норвегия.
— Имаме предложение.
Очаквах да ме вербува за поредната търговска кампания. Не казвам нищо лошо за кампаниите, осем от десет дават резултат и хората в централата си разбират от работата. Понякога обаче подобни общонационални промоции на плажни чадъри, волейболни топки или екзотични испански колбаси в комплект с пепси макс, не отчитат регионалните особености. А е важно да съобразяваш търговските предложения с местните покупателни навици и потребности.
— Началството ще ти звънне с подробности — каза мениджърът.
— Ясно.
— Една от големите бензиностанции в Сьорлане нещо не върви. Има отлично местоположение, модерно оборудване. Управителят обаче така и не успя да я разработи. Не следи кампаниите на централата, не се отчита според изискванията, наел е слабо мотивиран персонал… изобщо, досещаш се за какво говоря. Трябва им началник, който да промени нещата. Решението кого да избере ръководството не е мое. Само те предупреждавам, защото ги посъветвах да се свържат с теб. — Той разпери ръце, сякаш за да изтъкне колко нищожна услуга ми е направил, а така всъщност ми даде да разбера, че очаква от мен дълбока признателност.
— Благодаря — кимнах.
Той се усмихна. Чакаше. Вероятно смяташе, че му дължа информация какви са намеренията ми.
— Дойде ми доста неочаквано — признах. — Нека чуя конкретното предложение и ще помисля малко.
— Малко ще помислиш? — разсмя се мениджърът. — Съветвам те да помислиш сериозно. Подобно предложение означава не само по-висока заплата, а и възможност да излезеш на голямата сцена, Рой.
Ако се опитваше да ме убеди да приема поста, та самият той да изглежда сив кардинал, беше сбъркал адреса, както се казва. Но все пак той нямаше откъде да знае, че само при мисълта да изляза на сцена, била тя голяма или малка, дланите ми се изпотяват.
— Непременно ще помисля. Май ще е добре да организираме кампания за чийзбургери, как ви се вижда?
В един дойде Юлие.
В бензиностанцията нямаше никого. Юлие се приближи и лепна целувка на бузата ми. Нарочно задържа меките си устни върху кожата ми. Не знаех с каква марка парфюм се беше напръскала, но определено беше прекалила.
— Какво става? — попитах, след като тя се отдръпна и ме погледна.
— Исках само да изпробвам новото си червило — избърса отпечатъка от бузата ми. — След смяната имам среща с Алекс.
— Алекс от Гранада? И проверяваш колко червило остава след целувката?
— По-скоро до каква степен червилото притъпява чувствителността на устните. Както вие, мъжете, разправяте за презервативите.
Замълчах. Не възнамерявах да се впускам в подобен разговор.
— По принцип Алекс е голям сладур — продължи Юлие, наклони глава и ме изгледа изпитателно. — Може да не се ограничим само с целувки.
— Късметлия — облякох си якето. — Ще се оправиш ли сама?