— Как така сама? — По лицето ѝ се изписа разочарование. — Няма ли да…
— Ще се върна, разбира се. Максимум след час. Става ли?
Разочарованието се стопи, но в челото ѝ се вряза бръчка.
— Магазините вече са затворени. Да нямаш любовна среща?
Усмихнах се.
— Ако изникне нещо, обади се.
Подкарах през селото и покрай брега на Бюдалското езеро. Снежинките се топяха още щом докоснат асфалта и нивите, но видях, че по склона започва да трупа. Погледнах си часовника. Вероятността безработен тенекеджия да е сам в дома си в един часа в делничен ден, би трябвало да е значителна. Прозинах се. Нощес спах лошо. Лежах буден и се ослушвах за звуци от спалнята им. Такива не се появиха, но това беше едва ли не по-лошо, защото ме подтикваше да слухтя още по-усилено и ме напрягаше.
Стигнах до дома на тенекеджията. Забелязах, че между бялата му къща и най-близкия съседен имот има двеста метра обработена земя.
Антон Му отвори вратата секунда след като позвъних. Явно беше чул и видял колата ми. Пухът върху главата му се развя на течението от вратата. Му ме изгледа въпросително.
— Може ли да вляза? — попитах.
Той се поколеба, но явно не си беше подготвил извинение да не ме приеме, защото въпреки нежеланието си отвори по-широко вратата и отстъпи встрани.
— Не се събувай — каза.
Седнахме един срещу друг край кухненската маса. На стената над нас висяха няколко рамкирани гоблена с избродирани разпятия и цитати от Библията. Погледнах пълната кана с кафе върху плота и Му забеляза.
— Кафе?
— Не, благодаря.
— Ако набираш желаещи да инвестират в хотела на брат ти, спести си усилията. В момента тук сме го закъсали откъм капитал — усмихна се глуповато Му.
— Става дума за дъщеря ти.
— Какво за нея?
Върху перваза на прозореца лежеше малък чук.
— Тя е на седемнайсет и учи в гимназията в Ортюн, нали?
— Да.
„Тенекеджия на 2017-а“ — прочетох написа върху чука.
— Искам да я преместиш в гимназията в Нотуден.
Му ме изгледа като гръмнат.
— И защо?
— Защото там обучението е по-престижно.
— Какво искаш да кажеш, Опгор?
— Предлагам ти какво да обясниш на Наталие, когато ѝ съобщиш, че ще я изпратиш да учи в Нотуден.
— В Нотуден? Дотам има два часа път с кола.
— Именно, де. И лесно се намират квартири за гимназисти.
Той запази каменно изражение, но ми се стори, че започна да му просветва.
— Много мило, че си загрижен за Наталие, Опгор, но гимназията в Ортюн е достатъчно добро училище. Пък и дъщеря ми учи там вече втора година. Нотуден е голям град, а в големите градове стават разни обезпокоителни неща.
Прокашлях се.
— Нотуден е най-добрият вариант за всички — настоях.
— За всички ли?
Поех си дъх.
— Вечер дъщеря ти ще си ляга, без да трепери ще влезе ли при нея баща ѝ, за да я насилва. А ти ще си лягаш, без да унижаваш дъщеря си, семейството си и себе си нощ подир нощ. А един ден дори може би ще позабравите цялата история и ще се преструвате, че никога не е била.
Антон Му се взираше в мен, а очите му щяха да изскочат от силно зачервеното му лице.
— Какви ги дрънкаш, Опгор? Да не си пиян?
— Говоря за срама — уточних. — За дългогодишния срам в семейството ти. Защото всички знаят, но предпочитат да се правят на слепи. Всички са наясно със своя дял във вината, но понеже всичко — според тях — вече е изгубено, позволявайки това безобразие да продължава, няма какво да губят. Дори обаче когато всичко е изгубено, остава едно нещо. Семейството.
— Ти си болен, човече! — Му повиши глас и въпреки това звучеше доста слабо. Изправи се. — Ще те помоля да си вървиш, Опгор.
Не помръднах.
— Нищо не ми пречи да вляза в спалнята на дъщеря ти, да сваля чаршафа от леглото ѝ и да го предам на ленсмана за проверка дали има петна от сперма и ако има, дали спермата е твоя. Няма да можеш да ме спреш. Впрочем, това едва ли ще помогне, защото дъщеря ти ще откаже да свидетелства срещу теб. Ще те защити. Винаги и независимо от обстоятелствата. Затова единственият начин насилието да спре е… — Млъкнах и улових погледа му. — Защото всички ние искаме то да спре, нали?
Той мълчеше; само стоеше надвесен над мен със студен, мъртвешки поглед.
— Ако Наталие не замине за Нотуден, единственият начин да сложа край на издевателствата е да те убия. Тя ще прекарва там и уикендите, а ти няма да ѝ ходиш на гости. Майка ѝ може, но ти — не. Нито веднъж. А когато Наталие се прибира за Коледа, ще каниш родителите си и родителите на съпругата ти да празнувате заедно и ще настояваш да отседнат у вас. — Пригладих с длан подгънатия край на пепитената покривка. — Въпроси?