— Намери си друг начин да отмъстиш. Посъветвай се с Грете. Тя разполага с добри идеи в тази област.
Тогава Мари се изчерви. И наистина не намери какво да каже. Изхвърча навън с маршова стъпка, а когато подкара надолу към Козия завой, изпод гумите на колата ѝ хвърчеше чакъл. След няколко дни я срещнах в селото. Тя отново се изчерви и се престори, че не ме е видяла. Повтори се няколко пъти. В малко селце като нашето хората неминуемо се засичат все някъде. Мина време. Мари отиде в Осло да следва политология и когато се върна, пак разговаряхме почти както преди. Почти. Защото помежду ни се бе настанило отчуждение. Бях разбрал, че в тялото ѝ е заседнал капсулиран куршум: не огорчението, задето я отблъснах, а унижението, задето я бях видял разголена. Разголена и грозна.
Колкото до капсулираните куршуми в моето тяло, все още нося в себе си куршум с името на Мари, но той вече не се движи. Бях изчакал това влюбване да премине. И, странно, разлюбих Мари непосредствено след като тя и Карл се разделиха.
18
Два дни след посещението при тенекеджията Му ми се обадиха от централния офис и ми предложиха да поема бензиностанцията на юг в Сьорлане. Отказах и те се разочароваха. Помолиха ме да им назова причината. Бензиностанцията, която управлявам в момента, казах, е изправена пред сериозни предизвикателства заради предстоящото преустройство на главния път и съм амбициран да се преборя с тях. Останаха впечатлени от отговора ми и изразиха съжаление. Наистина виждали в мое лице най-подходящия човек за Сьорлане.
По-късно през деня в бензиностанцията се отби Курт Улсен. Застана разкрачен пред щанда, приглади с два пръста мустака си ала Денис Хопър във „Волния ездач“ и изчака клиентът преди него да излезе.
— Антон Му подаде оплакване срещу теб за нанасяне на тежка телесна повреда.
— Интересен словесен подбор.
— Сигурно. Каза ми в какво си го обвинил и аз поговорих с Наталие. Кълне се, че баща ѝ не я е докосвал.
— А ти какво очакваше да ти отговори? „Ами, щом ме питаш, истина е, татко ме чука.“
— Ако е изнасилване, според мен тя…
— По дяволите, Улсен, никога не съм казвал, че е изнасилване. Не и в класическия смисъл. Но пак си е изнасилване. Нали разбираш?
— Не.
— Навярно тя се упреква, защото не се е съпротивлявала достатъчно и не е проумяла по-рано колко извратено е това, макар да е била още дете, когато посегателствата са започнали.
— По-полека, няма как да знаеш дали…
— Изслушай ме! Всяко дете смята всичко, което правят родителите му, за правилно, нали? Да, но тя си спомня, че баща ѝ я е предупредил да пази „тяхната“ тайна. Значи, все пак, макар и малка, е разбирала, че става нещо нередно. И понеже е съучастница в прикриване на извращението — лоялността към семейството е по-важна от предаността към Бога и към ленсмана — момичето приема своята част от вината. И когато навършва шестнайсет, започва да си внушава, че го е правила доброволно, за да облекчи тежестта на това огромно бреме.
Улсен си поглади мустака.
— Като те слушам, още малко и ще си помисля, че си учил психология и си живял в дома на Му.
Въздържах се от коментар.
Улсен въздъхна.
— Не мога да принудя шестнайсетгодишно момиче да свидетелства против баща си — сигурно ти е ясно. Тя е достатъчно голяма да носи отговорност за показанията си.
— Значи, че предпочиташ да си затвориш очите, защото е възможно кръвосмешението да е доброволно и защото момичето вече е над минималната възраст, определена в закона, за съгласие за полово сношение. Това ли ми казваш?
— Не! — Курт Улсен се огледа, за да се увери, че все още сме сами, и понижи глас. — Кръвосмешение по низходяща линия подлежи на наказателно преследване независимо от възрастта на родствениците. Дори дъщерята да беше на трийсет и сношението да беше сто процента доброволно, Му пак щяха да го грозят шест години затвор. Но как да събера доказателства за каквото и да било, щом и двамата отказват да говорят? Арестувам ли бащата, има опасност да избухне скандал и да бъде съсипан животът на всички замесени. Ще прахосаме огромен ресурс, а в крайна сметка има вероятност да не се стигне до присъда. Само името на Ус ще бъде очернено в столичната преса.
„Забравяш, че това ще лепне петно и върху твоята репутация, Улсен“ — помислих си, докато го гледах. И изражението, и гласът на ленсмана издаваха непресторено отчаяние.
— Как се постъпва в такъв случай? — въздъхна той и разпери безпомощно ръце.
— Поемаш грижата момичето да бъде отделено от бащата. Например, да се премести в Нотуден.