Той отмести поглед от моя и се втренчи във вестникарския статив, сякаш беше забелязал нещо интересно. Кимна бавно.
— При всички случаи съм длъжен да ти поискам обяснение за обвинението в телесна повреда. Законът предвижда четири години.
— Четири години?
— Челюстта му е счупена на две места и има опасност от трайно увреждане на слуха на едното ухо.
— Е, поне ще чува с другото. Прошепни му в здравото, че ако оттегли жалбата, няма да оглася какво е причинил на дъщеря си. И ти, и аз, и той сме абсолютно наясно каква е единствената причина да подаде жалбата: в противен случай щеше да се създаде впечатлението, че обвиненията ми са основателни.
— Разбирам логиката ти, Рой, но в качеството ми на ленсман е недопустимо да подмина такъв тежък побой без внимание.
Свих рамене.
— Беше самоотбрана. Налетя ми с чук, без изобщо да съм го докоснал.
Улсен се разсмя сухо. Смехът не стигна до очите му.
— И как ще ме накараш да ти повярвам, че религиозен човек, опазил се досега да не се забърка в неприятности, решава да нападне Рой Калвин Опгор, известен открай време като най-върлия побойник в селото?
— Използвай си ума и очите. — Опрях длани върху тезгяха.
— И? — Той се взираше в ръцете ми.
— Аз съм десняк. Всички, с които съм се бил, ще ти потвърдят, че удрям с дясната ръка. Защо тогава по кокалчетата на лявата ми ръка не е останала неожулена кожа, а дясната ми ръка е напълно невредима, като изключим средния пръст? Обясни на Му как ще изглежда цялата история и по отношение на дъщеря му, и по отношение на обвинението в телесна повреда, когато се разбере, че той ме е нападнал пръв.
Улсен усилено гладеше мустака си. Кимна.
— Ще поговоря с него.
— Благодаря.
Той вдигна глава и впери очи в мен. В погледа му пламтеше гняв. Сякаш възприе последната ми реплика като подигравка. Та той не правеше това заради мен, а заради себе си. Е, донякъде вероятно заради Наталие и заради селото, но в никакъв случай и заради мен.
— Снегът няма да се задържи — подхвърли той.
— Така ли? — попитах нехайно.
— Следващата седмица обещават затопляне.
Заседанието на Общинския съвет бе насрочено за пет. Преди Карл да тръгне, аз, той и Шанън хапнахме планинска пъстърва с картофи, салата с краставици и заквасена сметана. Поднесох вечерята в трапезарията.
— Много вкусно готвиш — похвали ме Шанън, докато разтребваше масата.
— Благодаря, но всъщност рецептата е съвсем лесна.
Заслушах се в шума от двигателя на отдалечаващия се кадилак.
Седнахме в дневната. Налях кафе и на двама ни.
— Хотелът е точка първа от дневния ред. — Погледнах часовника. — Съвсем скоро Карл ще влезе в действие. Ще стискаме палци, дано да им разкаже играта.
— Да им разкаже играта ли? Какво означава?
— Да им скрие топката.
— Аха. Искам вино.
Шанън отиде в кухнята и се върна с две чаши и бутилка пенливо вино, която Карл бе оставил да се изстуди.
— Я ми кажи, ти какво искаш от живота?
— Какво искам от живота ли? — Гледах я как отваря бутилката. — Искам да имам собствена бензиностанция. И… май това е всичко.
— Жена, деца?
— Ако дойде — дойде.
— Защо никога не си имал приятелка?
Свих рамене.
— Явно не се котирам сред жените.
— Какво имаш предвид? Че не си достатъчно привлекателен ли?
— Да. Е, сигурно малко преувеличавам.
— Не е вярно, Рой. От мен да го знаеш. Не го казвам от съжаление, а защото е факт.
— Факт? — Поех чашата с вино от ръката ѝ. — Тези неща не са ли субективни?
— Донякъде — да. Дали един мъж е привлекателен, зависи с какви очи го гледа жената, докато женската привлекателност е пряко зависима от външния вид.
— И според теб това несправедливо ли е?
— Да. В този смисъл мъжете са малко по-облагодетелствани, защото се придава по-малко значение на външния им вид. Затова пък толкова по-съществена роля за тяхната привлекателност играе социалният им статус. Щом жените се оплакват от обществените очаквания да бъдат красиви, мъжете, от своя страна, имат правото да се оплакват от обществените очаквания за техния висок статус.
— А който не притежава нито физическа красота, нито висок социален статус?
Шанън си изу обувките и сви крака върху стола. Отпи от виното. Излъчваше доволство.
— Точно както и красотата, статусът се измерва с различни мерни единици и по различни скали. Мизерстващ, но гениален художник може да има цял харем. Жените харесват изобретателни мъже, мъже, открояващи се сред тълпата. Ако мъжът не е нито красив, нито с висок статус, му се налага да компенсира с чар, силен характер, чувство за хумор или други достойнства.