— И аз трупам най-много точки именно в последната категория, това ли искаш да кажеш?
— Да — отвърна простичко тя. — Наздраве.
— Наздраве и огромно благодарско. — Вдигнах чашата.
Мехурчетата съскаха и ми шептяха, но аз не чувах какво.
— Пак заповядай — усмихна се тя.
— При мъже от рода на Карл нещата са по-лесно обясними — заключих и установи, че почти съм пресушил чашата. — С какво те спечели той? С външен вид, със статус или с чар?
— С неувереност. И с добро сърце. Това е красотата на Карл.
Вдигнах дясната си ръка и понечих да ѝ се заканя с показалец, но понеже не можех да сгъвам контузения си пръст, прибягнах до лявата.
— А, не. Не върви да ми пробутваш подобна дарвинистка теория за избора на брачен партньор във възпроизводството и същевременно да се обявяваш за изключение от нея. Неувереност и доброта? Не се приема.
Шанън се усмихна и пак напълни чашите.
— Ти, разбира се, си прав. Но такова беше усещането ми. Моят рационален животински мозък навярно е търсел подходящ кандидат за баща на моето потомство, но емоционалната ми човешка природа видя и се влюби именно в неговата крехка мъжка красота.
Поклатих глава.
— Външност, статус или компенсиращи качества?
— Да видим… — Шанън вдигна чаша срещу светнатата лампа. — Външността.
Кимнах. Млъкнах. Пред вътрешния ми взор изникнаха Карл и Грете в гората. Чувах яростното търкане на шушляковото яке, преди да се разпори. В ушите ми звучеше и друго. Жвакане. Като крава, газеща из блато. Меки гърди. Юлие. Прогоних тази мисъл.
— Красотата, разбира се, не е нещо абсолютно — подхвана Шанън. — Зависи от индивидуалното разбиране на всеки от нас. Красотата винаги се намира в контекст, обвързана е с предишен житейски опит, с всичко, което сме осъзнали, научили и съпоставили. Всички хора, независимо къде живеят, имат склонността да смятат, че техният национален химн е най-хубавият на света, че тяхната майка готви най-вкусно, че най-красивото момиче в селото е най-красивото на земята. И така нататък. Когато за пръв път чуеш нова, непозната музика, тя не ти харесва. Тоест, ако наистина е непозната. Хората твърдят, че харесват или дори обожават напълно нова за тях музика само защото им допада идеята за екзотичното, за вълнуващото, и тази идея им вдъхва усещането, че притежават чувствителност и космическо разбиране за нещата, тоест превъзхождат по емоционална сензитивност себеподобните си. А всъщност те харесват подсъзнателно разпознатото в уж напълно непознатото. И постепенно новото се превръща в част от тяхното познание, а внушените от средата идеологически концепции за красивото формират трайни естетически нагласи. В началото на деветнайсети век американското кино започва да възпитава хората по целия свят да виждат красотата в белоликите филмови звезди. По-нататък — в чернокожите. През последните петдесет години азиатските филми се опитват да култивират у зрителя вкус към азиатските кинозвезди. И тук важи същият принцип, както при музиката. Красотата на тези азиатски актьори трябва да съдържа нещо разпознаваемо за зрителската аудитория, тоест азиатските актьори не бива да са с прекалено изразени азиатски черти, а да приличат на утвърден в хорското съзнание идеал за красота, идеал, който все още е белолик. От тази гледна точка е неправилно да се говори за „естетически сетива“. Раждаме се със зрение и слух, но колкото до естетиката, всички започваме като „ненаписан лист“. Ние…
Шанън млъкна рязко. Усмихна се бегло и поднесе винената чаша към устните си, сякаш усетила, че изнася лекция пред вероятно незаинтересована публика.
Известно време помълчахме. Прокашлях се.
— Някъде четох, че всички хора, дори най-изолираните племена, харесват симетрични човешки лица. Това не подкрепя ли схващането за красотата като вроден усет?
Шанън ме погледна. По лицето ѝ се плъзна усмивка и тя се наведе напред.
— Може би. От друга страна, критериите за симетрия са съвършено прости и строги и въобще не е чудно защо хората по цял свят се ръководят от тях в преценката си. Както вярата в по-висши сили е много примамливо успокоение и именно затова също е универсална, без обаче да е вродена.
— А ако кажа, че според мен си красива? — Думите сами се изплъзнаха от устата ми.
Най-напред тя се смая. После посочи увисналия си клепач и заговори, но в топлия ѝ дълбок тембър звънна метална нотка:
— Значи, или лъжеш, или не си усвоил най-елементарните принципи на естетиката.