Осъзнах, че съм прекрачил граница.
— Съществуват принципи, така ли? — попитах, за да се върна от благоприличната страна на разделителната линия.
Тя ме погледна изпитателно, сякаш за да реши дали да ме остави да се измъкна безнаказано.
— Симетрия — заключи тя. — Златно сечение. Имитация на природни форми. Допълнителни цветове. Хармониращи тонове.
Кимнах, облекчен, задето разговорът пак се върна в нормалното русло. Знаех обаче, че дълго ще се самобичувам заради този гаф.
— Или функционалните форми в архитектурата — продължи Шанън. — Всъщност те заимстват естествени форми от природата. Шестоъгълните килийки на пчелната пита. Бобровите диги, които регулират водното ниво. Мрежата от тунели на лисицата. Гнездото хралупа на кълвача, което приютява и други птици. Нито едно от изброените не е конструирано със замисъл да е красиво и въпреки това е. Къща, удобна за живеене, е красива. Общо взето е съвсем простичко.
— А бензиностанция?
— Също може да е красива, стига да служи на похвална цел.
— А бесилка…?
Шанън се усмихна.
— … също може да е красива, стига смъртната присъда да е необходима.
— За да смяташ една бесилка за красива, не е ли нужно да ненавиждаш осъдения на смърт?
Шанън примлясна, сякаш претъркаляше думите ми в устата си.
— Не. Според мен е достатъчно да разглеждаш смъртната присъда като необходима.
— Кадилакът обаче е красив — отбелязах и налях още вино в чашите. — Въпреки че по форма не може да се мери с функционалността на съвременните автомобили.
— Формата на кадилака е заимствана от естествените форми в природата. Наподобява летящ орел, зъби се като хиена, пори водата като акула, формата му е аеродинамична, сякаш има място за ракетен двигател, годен да ни изстреля в Космоса.
— Но формата не се припокрива с функционалността и ние го знаем. И въпреки това смятаме кадилака за красив.
— Е… Дори атеист може да смята църквите за красиви. Но най-вероятно църквите са още по-красиви в очите на вярващите, защото предизвикват асоциации с безсмъртие, както женско тяло въздейства на мъж, жадуващ да предаде гените си. На подсъзнателно ниво желанието на мъжа да обладае определена жена ще намалее, ако той знае, че утробата ѝ е безплодна.
— Така ли мислиш?
— Може да проверим опитно.
— Как?
Тя се усмихна леко.
— Страдам от ендометриоза.
— Какво е това?
— Маточната лигавица се разраства извън маточната кухина и това силно намалява шансовете да родя дете. Липсващото съдържание помрачава външната красота.
— Не съм съгласен — погледнах я.
Тя се усмихна.
— Така отговаря твоето повърхностно, съзнателно аз. Дай време на несъзнателното да асимилира информацията.
Снежнобелите ѝ бузи бяха поруменели. Най-вероятно заради виното. Понечих да кажа нещо, но тя ме прекъсна със смях:
— Освен това ти си ми девер, следователно не си подходящ за опитно зайче.
Кимнах. Станах и отидох до сидиплейъра. Пуснах „Naturally“ на Джей Джей Кейл.
С Шанън изслушахме мълчаливо целия албум. После тя ме помоли да го пусна отначало.
Докато звучеше „Don’t Go To Strangers“, вратата се отвори. На прага застана Карл със сериозна, примирена физиономия. Посочи с брадичка бутилката с пенливо вино.
— Защо сте я отворили? — попита унило той.
— Защото бяхме сигурни, че ще убедиш Общинския съвет в нуждата от нашия хотел. — Шанън вдигна чашата. — И ще ти разрешат да построиш колкото вили искаш. Просто празнуваме предварително.
— Като ме гледаш, смяташ ли, че съм получил разрешението? — навъси се Карл.
— Като те гледам, виждам едно адски бездарно актьорско изпълнение. — Шанън отпи от виното. — Донеси си чаша, скъпи.
Маската на Карл се пропука, той се разсмя високо и тръгна към нас с разперени ръце.
— Прието само с един глас против. Направо полудяха от възторг!
Докато допиваше виното и разказваше за срещата, ръкомахайки разпалено, около Карл витаеше ореол от въодушевление.
— Буквално поглъщаха всяка моя дума. Знаете ли какво каза един? „Девизът в нашата социалистическа партия е, че всичко може да се направи по-добре. Днес обаче нищо не можеше да се направи по-добре.“ Приеха без никакви възражения промените в регулационните планове. Е, вече ще си имаме и вили — посочи към прозореца. — След заседанието Вилумсен дойде при мен — слушал ме от публиката. Поздрави ме, задето не просто съм забогатял, а съм превърнал земите на нашите съселяни едва ли не в нефтени находища. Направо съжалявал, че не притежава повече земя. Предложи ми три милиона за нашата.