— И ти какво му отговори? — попитах.
— Предлагана сума, два пъти по-голяма от вчерашната стойност на земята ни, но днес тази стойност се е увеличила десет пъти. Не, не десет, петдесет пъти! Наздраве!
Шанън и аз вдигнахме празните си чаши.
— А хотелът? — поинтересува се Шанън.
— Страшно им хареса. Направо полудяха. Поискаха съвсем дребни промени.
— Промени ли? — Светлата вежда над дясното ѝ око се повдигна.
— Струвал им се малко… постен, май така се изразиха. Настояват за повечко норвежки планински колорит. Нищо притеснително.
— Планински колорит?
— Орнаменти по фасадата. Трева на покрива, повече дърво. От двете страни на входа големи дървени тролове. Ей такива тъпотии.
— И?
— И аз им ги обещах — сви рамене Карл. — Не е голяма работа.
— Какво си направил?
— Виж, darling, става дума за чисто психологически трик. Имат нуждата да усещат, че те командват парада, че не са просто банда селяндури, повели се по акъла на току-що прибрал се от чужбина устат съселянин, нали? От нас се иска да им пуснем малко аванта. Дадох им да разберат, че въпросните промени са голяма отстъпка от наша страна. И те останаха с впечатлението, че са опънали ластика докрай и занапред ще се въздържат да ни молят за каквото и да било.
— Никакви компромиси — отсече Шанън. — Обеща. — Във втренченото ѝ око святкаха мълнии.
— Успокой се, скъпа. След месец правим първата копка и започваме да управляваме процеса. А те ще получат съвсем конкретно обяснение защо въпреки всичко кичозните елементи не са намерили място в нашия проект.
Дотогава нека ги оставим да си въобразяват, че ще стане на тяхната.
— Както заблуждаваш всички, че ще стане на тяхната ли? — попита Шанън. Досега не бях чувал такава студенина в гласа ѝ.
Карл се поразмърда неловко на стола.
— Скъпа, сега е време да празнуваме, а не…
Тя стана рязко и излезе от стаята.
— Какво я прихвана? — попитах, след като външната врата се затръшна.
— Това е нейният хотел — въздъхна Карл.
— Как така нейният?
— Тя го проектира.
— Тя? Не архитект?
— Шанън е архитект, Рой.
— Сериозно?
— И то най-добрият в Торонто, ако питаш мен. Но си има самобитен стил и индивидуални професионални виждания и за жалост прилича на Хауърд Роурк.
— Кой е той?
— Герой от роман на Айн Ранд. Роурк е талантлив архитект и заклет индивидуалист, и взривява построена сграда, защото не съответства изцяло на неговия проект. Шанън ще се разправя за всеки дребен детайл. Ако беше малко по-сговорчива, освен най-добрия, щеше да е и най-търсеният архитект в Торонто.
— Не го намирам за толкова важно, но защо, по дяволите, премълча, че тя е проектирала хотела?
— Чертежите са подписани от името на нейната проектантска компания — въздъхна Карл. — Стори ми се достатъчно. Ако ръководител на проект възложи на младата си съпруга чужденка чертежите, тутакси ще го заподозрат в липса на професионализъм. Е, като видят портфолиото ѝ, страстите, разбира се, ще се уталожат, но прецених, че не ни трябват скандали, преди да сме спечелили инвеститорите и Общинския съвет за каузата. И Шанън се съгласи.
— Защо нито ти, нито тя не ми казахте нищо?
Карл разпери ръце.
— За да ти спестим необходимостта и ти да лъжеш. Тоест, проектът носи истинското име на проектантската компания и на практика това не е лъжа, но… разбираш ме.
— Искал си да си спестиш още разправии?
— Дявол да го вземе, Рой. — Карл впи в мен красивите си тъжни очи. — Жонглирам с един милион топки и се опитвам да сведа до минимум разсейващите фактори. Толкова ли е осъдително?
Всмуках въздух между зъбите си. Отскоро развих този навик. Татко правеше така и навремето се дразнех.
— Не е осъдително — казах.
— Добре.
— Като стана дума за жонгльорство и разсейващи фактори, онзи ден срещнах Мари в лекарския кабинет. Като ме видя, се изчерви.
— Ами?
— Да. Все едно се срамува от нещо.
— От какво, например?
— И аз това питам. Но след онази история с теб и Грете тя се опита да ти отмъсти, след като ти замина за Щатите.
— Как?
Поех си дъх.
— Тръгна да ме сваля.
— Теб? — Карл се разсмя от сърце. — Пък после аз съм те държал в информационно затъмнение!
— Целта ѝ беше именно такава: да ти кажа. И да се почувстваш уязвен.
Карл поклати глава и премина на нашенски диалект: