Чух дращене на набола брада в яката на ризата му, когато се извърна към мен в мрака. Сигурно се чудеше дали не влагам скрит подтекст в думите си. Какъвто и да е той.
— Вилум Вилумсен и Ю Ос се съгласиха да членуват в управителния съвет. При условие Общото събрание да ме избере за ръководител на проекта.
— Явно имаш пълен контрол.
— Може да се каже. Предимството на събирателното дружество е, че за разлика от акционерното, законът не изисква да се избира контрольор или друг надзорен орган. Ние ще назначим управителен съвет и контрольор, защото банката го изисква, но на практика е напълно възможно управителят на събирателното дружество да го ръководи като просветен монарх и това много улеснява целия процес.
Чу се кълколене на бутилка.
— Рой ще се мести в сервиза — съобщи Шанън.
— Глупости! — възкликна Карл.
— Трябвало ни пространство.
— Добре де, на мен ми е нужно пространство — поех вината аз. — След толкова години живот в уединение съм станал особняк.
— В такъв случай е редно аз и Шанън да се изнесем — отсъди Карл.
— Не. Радвам се, че живеете тук. Къщата се радва, че приютява повече от сам човек.
— По тази логика трима са по-добре от двама — отбеляза Карл и май сложи длан в скута на Шанън. — А кой знае, може някой ден да станем и четирима. — Настъпиха две секунди тишина, докато той се окопити. — Или пък не. На тези мисли ме наведоха Ерик и Гру. Преди малко ги срещнах. Излезли на вечерна разходка. Гру е станала направо огромна.
Никой не му отговори. Бутилката отново закълколи. Карл се оригна.
— Защо разговаряме на тъмно?
„За да не се налага да се преструваме на ни лук яли, ни лук мирисали“ — мина ми през ума.
— Утре ще поговоря с Ерик — казах. — И вечерта ще се изнеса.
— Рой… — въздъхна Карл.
Надигнах се.
— Ще си лягам. Вие сте прекрасни и аз ви обичам, но ще ми е приятно да не виждам физиономиите ви всяка сутрин.
През нощта спах като къпан.
20
Ерик Нерел живееше вън. Бях обяснил на Шанън, че под „вън“ в Ус разбираме местностите покрай Бюдалското езеро, до устието на река Шетер. Езерото имаше формата на буквата V, а селото се намираше в заострената част. „Вътре“ и „вън“ служеха за ориентир на местните, доколкото главният път следваше очертанията на Бюдалското езеро. Ос, тенекеджията Му и Вилумсен живееха „вътре“, а там се смяташе за една идея по-хубаво, защото теренът беше равен и слънцето огряваше повече земеделските площи, докато вилата на Улсен и имението на Нерел се намираха „вън“, от сенчестата страна. „Вън“ се намираше и пътечката към вилата на Ос, където навремето Карл, Мари, аз и други тийнейджъри се промъквахме, за да купонясваме до зори.
Докато шофирах, си припомнях онези години.
Паркирах зад форд „Кортина“ пред хамбара. Отвори ми Гру, съпругата на Ерик. Попитах я къде е мъжът ѝ. Недоумявах как късите ѝ ръце са достигнали бравата над щръкналия ѝ корем. Навярно бе подходила по-изобретателно. Както възнамерявах да подходя и аз.
— Тренира — отвърна Гру и посочи хамбара.
— Благодаря. Вече наближава, а?
— Да — усмихна се тя.
— Чувам, че с Ерик продължавате вечерните си разходки?
— Е, къде ще ходи да не изведе жената и кучето! — засмя се Гру. — Но вече не се отдалечаваме на повече от триста метра от къщи.
Влязох в хамбара. Ерик нито ме видя, нито ме чу. Тренираше на лежанка. Лъхтеше и пухтеше с щангата над гърдите. Изтласка я с рев. Изчаках да я закрепи на стойката и навлязох в полезрението му. Той извади слушалките от ушите си. Чух фалцета на Миг Джагър в „Start Me Up“.
— Рой — каза той. — Рано си станал.
— Заякнал си.
— Благодаря. — Стана и нахлузи поларено яке върху потната тениска със снимка на британската рок група „Hollywood Brats“.
Негов далечен братовчед беше свирил на клавир в бандата и Ерик упорито твърдеше, че при малко по-сполучливо подбран момент „Hollywood Brats“ щели да надминат „Sex Pistols“ и „New York Dolls“. Пусна ни едно от техните парчета и тогава си помислих, че ключът не е само в сполучливо подбрания момент. Но ми харесваше колко се горещи. Изобщо, Ерик Нерел ми беше симпатичен. Сега обаче случаят изискваше да действам без оглед на лични пристрастия.
— Имаме проблем — подхванах аз. — Снимката, която си пратил на Шанън, не се прие добре.
Ерик пребледня и бързо премигна три пъти.
— Тя ми се оплака. Не показала снимката на Карл, защото щял да побеснее. Обаче е решила да се обърне към ленсмана. Според закона това е ексхибиционизъм.
— Не, не, чуй ме, тя ми каза…