— Казала ти е нещо за природни пейзажи. Така или иначе, успях да я убедя да не подава жалба срещу теб. Обясних ѝ, че ще ни докара куп неприятности на главата, а и Гру ще го преживее тежко.
При споменаването на съпругата му Нерел стегна челюстната си мускулатура.
— Когато разбра, че чакаш дете, Шанън реши да покаже снимката на твоя тъст и да остави решението в негови ръце. Само да те предупредя, че отсече ли нещо Шанън, думата ѝ надве не става.
Ерик продължаваше да стиска челюсти.
— Отбих се при теб, за да помогна. Да измислим как да разубеди Шанън. Никак не обичам скандали и разправии, нали знаеш.
— Да — издума Ерик с едва доловима въпросителна интонация накрая.
— Не обичам и когато, да речем, някой си науми да обследва лобното място на родителите ми в парцел, моя собственост. Най-малкото държа да знам какво става.
Ерик мигаше на парцали. Дали не ми даваше знак с очи, че разбира желанието ми да сключим сделка?
— Въпреки твоята препоръка Улсен ще изпрати екип в Хюкен, нали?
Ерик кимна.
— Поръчал е специален защитен костюм от Германия. Прилича малко на онези, дето ги носят сапьорите. Костюмът те предпазва максимално, стига да не те удари едър камък. Освен това позволява голяма свобода на движенията.
— Какво търси?
— Знам само, че иска да слезе долу, Рой.
— Не той, а ти. Ти ще слезеш долу. Непременно те е инструктирал какво да търсиш.
— Дори да знаех, нямам право да ти кажа. Разбери, Рой.
— Разбирам. А ти разбери, че на мен пък не ми е по силите да спра толкова дълбоко оскърбена жена като Шанън.
Ерик Нерел седеше на лежанката и се взираше в мен с влажен кучешки поглед. Увиснали рамене, ръце, отпуснати в скута. От слушалките между бедрата му още звучеше „Start Me Up“.
— Изиграхте ме — въздъхна той. — Ти и тази мръсница. Долу е, нали?
— Кое?
— Мобилният телефон на стария ленсман.
С едната си ръка управлявах волвото, с другата държах телефона.
— До двайсет и два часа в нощта, когато изчезна Сигмюн Улсен, мобилният му телефон е излъчвал сигнал.
— Какви ги говориш? — изсумтя Карл. Май беше махмурлия.
— Включените мобилни телефони излъчват сигнал на всеки половин час и този сигнал се регистрира от наземните станции, осигуряващи обхвата на телефона. С други думи, регистрите на наземните станции са своеобразни дневници за местоположението на телефона по часове.
— И?
— Преди няколко дни Курт Улсен е ходил в града да разговаря с мобилния оператор и оттам са му предоставили данни за движението на телефона през денонощието, когато изчезна баща му.
— Нима пазят данни от толкова отдавна?
— Явно. Две наземни станции са засекли сигнал от телефона на Сигмюн Улсен. Това показва, че той — или поне телефонът му — няма как да е бил близо до рибарската колиба в момента, Когато свидетелят твърди, че е чул там да спира кола и да се запалва мотор на лодка. Защото това се е случило по мръкнало, а според данните на наземните станции тогава телефонът му е засечен в периметър, който обхваща „Опгор“, Хюкен, имота на Симон Нергор и гората между неговата къща и селото. Това влиза в противоречие с показанията ти пред полицията, че Сигмюн Улсен си е тръгнал от „Опгор“ в 18:30.
— Не съм уточнявал накъде е потеглил ленсманът, а само, че е потеглил от нас. — Карл вече звучеше буден и бодър. — Напълно възможно е да е спрял някъде по пътя между „Опгор“ и селото. Или пък автомобилът и лодката, които свидетелят е чул след смрачаване, да са били на друг човек. Все пак в района има и други рибарски колиби, освен колибата на Улсен. А може би свидетелят греши в колко часа е чул шума. Да не забравяме, че не става дума за кой знае колко забележителен звук.
— Съгласен съм — видях, че приближавам трактор. — Разминаванията в хронологията на събитията обаче не е най-голямата ми тревога. Повече ме притеснява дали Курт ще открие телефона на баща си — сив Хюкен. Защото, според Ерик Нерел, Курт упорства да слезе долу именно с тази цел.
— По дяволите. Възможно ли е телефонът да е там? Нали ти внимателно провери дали в Хюкен не са останали негови вещи?
— Огледах добре. Нямаше никакви негови вещи. Но спомняш ли си как, докато ти изтегляше трупа, се откърти скален къс и аз се скрих в кадилака? — попитах.
— Да. И?
Изнесох се в насрещното платно и тръгнах да изпреварвам трактора, въпреки че се намирахме съвсем близо до завоя. Настъпих газта и се плъзнах пред трактора метри преди пътната извивка. В огледалото видях как шофьорът на трактора поклати неодобрително глава.