— Ако под извратен имаш предвид хомосексуалист, да те светна, че и някои хетеросексуални мъже предпочитат да изглеждат като жени — отбеляза Стенли.
— Извратено е, дявол да го вземе. — Симон изгледа общинския управител. — Против природата е.
— Не непременно — възрази Стенли. — И животните практикуват така наречения кросдресинг. Ти, Рой, се интересуваш от птици и сигурно знаеш как е при някои видове птици: мъжкарите имитират женските; маскират се като самки, придобивайки женско оперение.
Другите ме погледнаха. Усетих как се изчервявам.
— И не само по тържествени поводи — продължи Стенли. — Носят този женски фенотип през целия си живот, нали?
— Поне сред планинските птици не ми е известно такова явление — поклатих глава.
— Именно — обади се Симон, а Стенли ме стрелна с поглед, все едно съм го предал. — Защото природата подхожда практично. Какъв, по дяволите, е смисълът мъжка птица да се дегизира като женска?
— Много просто — отвърна Шанън. — Маскираните мъжкари се изплъзват от радара на алфасамците с амбиция да отстранят потенциални конкуренти за женското внимание. Докато алфасамците се сражават с други мъжкари, кросдресърите тайно се съвкупляват с женските.
— Тази стратегия не е никак лоша — засмя се добродушно Гилберт.
Стенли докосна ръката на Шанън.
— Най-после тук се появи човек, наясно с хитрините на нагона.
— О, не е кой знае каква философия — усмихна се Шанън. — Всички търсим най-приятната стратегия за оцеляване. А попаднем ли в ситуация — било в личен, било в социален план — при която тази стратегия не работи, изпробваме друга — необходима, но не толкова приятна.
— Какво имаш предвид под „най-приятната“? — попита Гилберт.
— Да се съобразява с обществените норми и да не ни поставя в риск от санкции. Нарича се още морал, господин управителю. Ако тази стратегия не сработи, нарушаваме правилата на играта.
Гилберт повдигна рунтавата си вежда.
— Мнозина спазват моралните норми, без това да им е най-приятното.
— Защото на някои хора им е толкова неприятно околните да ги смятат за неморални, че опасението натежава на везните. Но ако бяхме невидими и не рискувахме физически санкции, нямаше да даваме и пет пари. Защото всички ние, хората, поначало сме опортюнисти и главната ни цел е оцеляването и предаването на нашия генетичен материал. Точно затова всички сме склонни да продадем моралните си принципи. Разликата е кой на каква стойност ги оценява.
— Амин — заключи Стенли.
Гилберт поклати глава през смях.
— Тези граждански приказки са твърде сложни за нас, нали, Симон?
— Врели-некипели ги наричам аз тези приказки. — Симон пресуши чашата си и се огледа откъде да си налее пак.
— По-кротко, Симон — усмири го общинският управител. — Но имайте предвид, госпожо Опгор, че по време на Втората световна война именно хора от нашия край са жертвали живота си в името на правилните морални ценности.
— Говори за дванайсетимата участници в саботажната акция, за която сме направили три-четири филма — уточни Стенли. — По-голямата част от населението общо взето е оставила нацистите да си разиграват коня.
— Я млъквай — скастри го Симон. Клепачите му покриваха наполовина зениците.
— Дванайсетимата едва ли са пожертвали живота си заради морални ценности — изрази съмнение Шанън. — А по-скоро в името на родината си. На родното село. На семейството. Ако Хитлер е бил роден не в Германия, а в Норвегия при сходна икономическа и политическа конюнктура, и тук щеше да дойде на власт. И тогава вашите саботьори щяха да се сражават на негова страна.
— Как си позволяваш, ей! — избухна Симон и аз пристъпих крачка напред — в случай че се наложи да го възпирам.
Колкото до Шанън, тя вече беше неудържима:
— Или смятате, че немците, живели през трийсетте и четирийсетте години на миналия век, са били изцяло безнравствено племе, а норвежците са имали късмета да са тяхната противоположност?
— Пресилвате нещата, госпожо Опгор.
— Нима? Разбирам, че за вас, тукашните жители, моите твърдения са провокиращи и дори обидни, защото сте емоционално свързани с вашата история. Но се опитвам да кажа, че на морала неправилно се гледа като на най-мощния двигател на човешките действия, а лоялността към стадото се подценява. Усетим ли, че групата е заплашена, нагаждаме принципите си към нашите цели. Кървавите семейни разпри и геноцидът в световната история не са дело на чудовища, а на хора като нас, убедени, че постъпките им са етично издържани. Най-напред сме лоялни към нашите себеподобни, едва после — към изменчивия морал, прекрояван удобно, за да обслужва интересите на групата. Братът на моя прадядо е участвал в Кубинската революция. И до ден-днешен съществуват две диаметрално противоположни, но еднакво убедителни от гледна точка на нравствена обосновка мнения за личността на Фидел Кастро. Там всеки прави оценка не според политическите си пристрастия към дясното или лявото, а дали и доколко Кастро е повлиял върху съдбата на близките му роднини, дали те са станали част от режима в Хавана, или са избягали в Маями. Всички други съображения са второстепенни.