Някой ме дръпна за ръкава на якето. Обърнах се.
Грете.
— Може ли да разменим две думи? — прошепна тя.
— Здрасти, Грете. Тъкмо обсъждаме…
— Тайни полови съвкупления — прекъсна ме тя. — Чух.
Произнесе го някак особено и това ме подтикна да я погледна по-внимателно. Думите ѝ отекнаха в мен и разбудиха отдавна дремещо в съзнанието ми подозрение.
— Само за малко — съгласих се.
Тръгнахме към барплота. Усещах погледите на Стенли и Шанън в гърба си.
— Искам да предадеш нещо на съпругата на Карл — подхвана Грете, след като се отдалечихме на безопасно разстояние.
— Защо?
Попитах „защо“, а не „какво“. Аз вече знаех „какво“. Но сега го прочетох в мътните ѝ очи.
— Защото на теб ще ти повярва.
— Как така ще повярва на преразказани от мен чужди думи?
— Няма да са чужди. Ще ѝ го кажеш от първо лице.
— Някаква причина да го правя?
— Има причина, Рой. Ти и аз искаме едно и също.
— И какво именно?
— Тя и Карл да се разделят.
Не се шокирах. Дори не се изненадах. Чувствах се хипнотизиран.
— Стига преструвки, Рой. Карл и тази южнячка не са един за друг. И двамата го знаем. Даже ще им направим услуга. Ще ѝ спестим мъките, докато сама разбере, горкичката.
Опитах да си навлажня устните. Идеше ми да се обърна и да се махна, но бях загубил способност да се движа.
— Какво да разбере?
— Че Карл се чука с Мари.
Гледах Грете. Ореол от къдрици обрамчваше бледото ѝ лице. Винаги съм се чудел как така някои хора хващат вяра на реклами, които твърдят, че еди-коя си марка шампоан съживявала косата. Косата е обвита от кератин, мъртва материя, израснала от космени торбички, наречени фоликули. Косата е точно толкова жива, колкото и изпражненията. Косата е летопис, тя е онова, което си бил, което си ял и правил. И няма връщане назад. Къдриците на Грете представляваха мумифицирано минало, вечен мраз, плашещ колкото и смъртта.
— Срещат се в хижата на Ос.
Мълчах.
— С очите си ги видях — увери ме Грете. — Паркират в гората, та колите им да не се виждат от пътя. После се качват до хижата. Обикновено поотделно.
Прииска ми се да я попитам колко време прекарва да шпионира Карл, но се въздържах.
— Никак не е чудно, че Карл чука наред — добави тя.
Очевидно искаше да я попитам какво има предвид, но нещо — изражението ѝ, някаква вътрешна моя убеденост, споменът как мама ни чете на глас „Червената шапчица“ — ме възпря. Като малък така и не разбрах защо Червената шапчица задава на предрешения вълк последния въпрос — защо са му толкова големи зъбите. Та нали тя вече подозира, че това е вълкът. А когато вълкът усети, че е разкрит, ще се нахвърли върху нея и ще я изяде? И аз си извлякох от приказката следната поука: спри след „защо са ти толкова големи ушите“. Кажи, че отиваш да донесеш още дърва от сайванта, и си плюй на петите. Аз обаче останах. И точно като проклетата Червена шапчица попитах:
— Какво искаш да кажеш, Грете?
— Хората, преживели сексуално насилие през детството си, в зряла възраст често се отдават на безразборен секс. Не си ли го чел?
Спрях да дишам. Не можех да помръдна. Заговорих с одрезгавял глас:
— И кое, по дяволите, те навежда на мисълта, че Карл е жертва на сексуално насилие?
— Той сам ми го каза, след като ме изчука в Ортюнската гора. Беше пиян. Разплака се, сподели колко съжалявал за стореното, но бил безсилен да се владее. Бил чел, че такива като него често стават промускуални.
Прокарах език по небцето си в търсене на слюнка, но устата ми беше суха като плевник.
— ПромИскуални — успях да изцедя от устните си, но Грете май не ме чу.
— Сподели ми и колко си се самообвинявал за блудствата с него. Точно затова непрекъснато го покровителстваш. Един вид, чувстваш, че му го дължиш.
Съумях да изтръгна от гласните си струни малко по-силен глас:
— Лъжеш, та чак сама си вярваш.
Грете се усмихна и поклати съжалително глава.
— Карл се беше натряскал до припадък и сигурно не помни какво ми е наприказвал, но наистина го каза. Попитах го защо ти се самообвиняваш, при положение че не ти, а баща ви е злоупотребявал с Карл. „Защото е по-голям от мен и ми е батко — отговори ми Карл. — И сигурно смята за свой дълг да ме закриля.“ Точно по тази причина и накрая си го спасил.