Предупреден за появата на Дженифър от внезапно утихналата зала, Ройс остави бокала си, извини се на гостите, обърна се и се вкамени. На устните му се появи усмивка, докато погледът му се плъзгаше по тялото на царствената млада херцогиня. Тоалетът й беше безупречен — синьо-зелена кадифена рокля, чиито поли се разтваряха отпред, за да открият великолепен златист сукман, с подходящо елече и кадифена пелерина, прикрепена на врата й със златна верижка, обсипана с аквамарини. Разкошните й коси, разделени на път по средата, се спускаха по раменете й в лъскави, искрящи къдрици, силно контрастиращи на фона на наситеното синьо-зелено на роклята й.
Ройс се приближи до невестата си, хвана студените й ръце в своите и промълви:
— Колко си красива! Би ли постояла неподвижно за момент, та да могат и останалите да те видят в цялото ти великолепие!
— Мислех си, милорд, че една от многото причини да не искате да се ожените за мен — дори и да бях кралицата на Шотландия — се крие в обстоятелството, че съм доста обикновена като жена.
Той я изгледа изненадано и тя инстинктивно почувства, че това не беше вярно.
— Сигурен съм, че изтъкнах доста възражения на Хенри по време на онази аудиенция, но този аргумент определено не е бил сред тях. — След това побърза да добави: — Може да имам много недостатъци, Дженифър, но не съм сляп.
— В такъв случай — рече закачливо тя — се съгласявам с отличната ви оценка за това как изглеждам тази вечер.
— А ще се съгласиш ли с мен и за някои други неща? — попита многозначително той.
— За всичко, милорд — усмихна му се обезоръжаващо тя. — Но само докато сме тук долу.
— Голям инат си — каза й Ройс, след което добави: — Мисля, че е време булката и младоженецът да се присъединят към гостите си. — Той постави дланта й върху сгънатата си в лакътя ръка, обърна се и Джени осъзна, че докато си говореха, рицарите му се бяха подредили в дълга редица — очевидно по предварителен план — за да бъдат представени на новата херцогиня. В началото на колоната стоеше Стефан Уестморланд, който почти не я поглеждаше, докато бяха в „Мерик“. Сега обаче на устните му бе изписана приятелска, дори братска усмивка, докато й кимваше. Тя бе изумена от приликата между двамата братя — само дето косата на Стефан беше по-светла, чертите му — не толкова остри, а очите му бяха сини.
— Едно извинение за всички неприятности, които ви причиних, изобщо не е достатъчно, милейди, но по-добре късно, отколкото никога. Най-откровено ви поднасям извиненията си и се надявам, че някой ден сърцето ви ще ми прости. — Той я погледна и продължи: — На брат си няма да се извинявам, защото всъщност му направих голяма услуга.
При тези думи Дженифър не можа да се въздържи и се засмя. Ройс я изгледа учудено, но нищо не каза.
Следващият беше Арик. Каменният под сякаш потрепери, докато великанът пристъпваше напред. На исполина не му беше нито до извинения, нито до галантни речи. Той само наведе глава и кимна едва забележимо. После се обърна и се отдалечи, оставяйки Дженифър с впечатлението, че не той е приветствал новата си господарка, а обратното — тя е преклонила глава пред него.
Забелязвайки объркването й, Ройс се приближи до съпругата си и й каза:
— Не се тревожи! Всъщност Арик и на мен никога не ми се е заклевал във вярност.
Следващите бяха рицарите от личната стража на съпруга й. Сър Годфри, висок и хубав мъж, който нямаше още трийсет години, веднага й стана любимец. След като целуна ръката й, той заяви, че това е единствената жена на света, достатъчно умна и смела, че да заблуди цяла армия. Дженифър се усмихна, но той продължи:
— Надявам се, милейди, че ако решите да избягате от „Клеймор“, както избягахте от лагера ни преди няколко седмици, ще пощадите гордостта ни, като ни оставите ясно забележима следа, по която да ви търсим…
Младата жена, която тъкмо поемаше бокал с вино от ръката на Ройс, отвърна с престорена сериозност:
— Бъдете сигурен, че реша ли да избягам от „Клеймор“, ще го замисля така, че изобщо няма да успеете да ме откриете! Тежко ви и горко тогава!
Рицарят избухна в смях.
Сър Юстас, красив русоляв младеж с лешникови очи, галантно й заяви, че ако косата й била разпусната по време на бягството й от лагера, лесно щели да забележат златисто-огнения пламък и да я намерят, независимо къде се намира. Това му спечели благосклонен поглед от страна на Ройс, на който младежът отвърна закачливо: