— Предполагам, че съм спечелил верността му седмица след това, когато убих една голяма змия, която се промъкваше в постелята му.
— Да не би да искаш да ми кажеш — Дженифър се захили, — че такъв огромен мъж се страхува от змии?
Ройс я изгледа гневно.
— Жените се страхуват от змии — натърти той. — Мъжете ги мразят. — След което на лицето му се изписа момчешка усмивка и той допълни: — Което означава едно и също нещо, като се замисли човек.
Загледан в смеещите се сини очи на съпругата си, Ройс изпита внезапно желание да я целуне. Тя обаче изведнъж зададе въпроса, който се въртеше из главата й от момента, в който бе пристигнала в замъка.
— Наистина ли възнамеряваше да го оставиш да убие онова дете?
Тялото му сякаш се напрегна едва забележимо, след което той каза:
— Мисля, че е време да се качваме горе.
— Защо? — попита Дженифър, опасявайки се, че иска да си тръгнат, за да не й отговори.
— Защото ти искаш да си поговорим — изрече равнодушно, — а аз искам да си легнем. Спалнята ми определено е много по-подходяща за тези две неща, отколкото тази зала.
Тя се изправи. Изведнъж й хрумна нещо и го погледна умоляващо.
— Те нали… няма да ни последват? Имам предвид, че няма да има някакъв унизителен сватбен ритуал, нали?
— Дори и да има, какво от това? Винаги можем да си поговорим и след него.
— Моля те — каза Джени. — Ще бъде истински фарс, след като целият свят знае, че вече… че вече сме направили това. По този начин само ще раздухаме клюките отново.
Той не й отговори, но когато минаха покрай Арик и леля Елинор, се спря и каза нещо на исполина.
Предстоящото оттегляне на булката и младоженеца веднага беше забелязано от пируващите и докато стигнат до стълбището, лицето на Дженифър беше поруменяло от неприличните съвети и напътствия, които гостите подвикваха на Ройс. Щом взеха да се изкачват по стъпалата, тя погледна през рамо и за голямо нейно облекчение видя, че Арик е застанал в основата на стълбите, скръстил ръце пред гърдите си и разкрачил широко крака. Очевидно херцогът му беше наредил да застане на пост долу и да не позволи на пируващите да ги последват.
Когато Ройс отвори вратата към спалнята си, страхът и тревогата на Джени се бяха увеличили неимоверно и тя се чувстваше съвсем безпомощна. Безмълвна и вцепенена, тя го наблюдаваше как се приближава до вратата и я отваря, а пред очите й се откри разкошно обзаведена стая с огромно легло, покрито с балдахин, два масивни стола, разположени до камината, и три големи, орнаментирани с изящна дърворезба ракли. Най-удивителното нещо в стаята обаче беше големият еркерен прозорец, откъдето се откриваше гледка към вътрешния двор на замъка и околния пейзаж, и който със сигурност правеше стаята приветлива и светла през деня.
Разтреперана, младата жена избягваше да гледа към леглото. Когато Ройс пристъпи към нея, тя се сепна и подскочи.
— Би ли ми обяснила — започна той — защо вероятността да легнеш с мен те плаши повече сега, когато сме женени, отколкото преди, когато честта ти и всичко, което имаше, беше поставено на карта?
— Тогава нямах никакъв избор — нервно отвърна момичето.
— Сега също нямаш — изтъкна херцогът.
Устата на Дженифър пресъхна. Тя обви ръце около тялото си, като че ли изведнъж й бе станало студено.
— Не те разбирам — опита се да му обясни. — Изобщо не знам какво да очаквам. Понякога ми изглеждаш много мил и разумен, а в следващия момент започваш да вършиш странни неща и да отправяш безумни обвинения. Не мога да се чувствам спокойна с мъж, който ми е непознат! Плашещ, непредсказуем непознат!
Той направи крачка напред, после още една и тя се видя принудена да отстъпи назад, докато краката й не се опряха в леглото. Не й се искаше нито да се докосне до него, нито да падне на леглото. Тя застина неподвижно за секунда, след което му извика предупредително:
— Да не си посмял да ме докоснеш! Мразя да ме докосваш!
Ройс само смръщи вежди и протегна ръка, докосвайки с показалец кожата й точно над деколтето на роклята. Пръстът му се пъхна под плата и се озова между гърдите й. Дженифър усети как по тялото й сякаш плъзват огнени езици, а дишането й се учестява. Той пъхна цялата си длан под роклята й и обгърна едната й гърда.
— Защо не ми кажеш сега, че мразиш докосването ми? — подкани я съпругът й. Тя усети как зърното й се втвърдява под допира на нежните му пръсти и притвори очи, като същевременно се проклинаше, че е неспособна да контролира предателското си тяло.
Той изведнъж отдръпна ръката си.
— Започвам да си мисля, че изпитваш някакво особено удоволствие да ме дразниш, тъй като го правиш доста по-добре от останалите хора. — Казвайки това, той се обърна, приближи се до гарафата с ароматно греяно вино, оставена близо до камината, и си наля в един бокал. После се обърна към нея и я загледа мълчаливо. След минута каза с тих, почти извинителен тон, който доста изненада Джени: — Всъщност вината за всичко, което се случи, е изцяло моя и няма нищо общо с това, че ме дразниш. Ти просто ми даде извинение да направя това, което копнеех да сторя още от мига, когато те зърнах за пръв път.