Потънала в такива мисли, въобще не забеляза, че Агнес е влязла в стаята. С грейнали от усмивка очи, Дженифър се обърна към камериерката, която й носеше още една преправена за нея рокля — този път от изящен кремав кашмир. Въпреки мрачното лице на жената твърдо бе решила да разбие стената и да се сприятели с прислугата, колкото и трудно да й изглеждаше това.
Чудейки се какво да каже на Агнес, тя прие роклята, а блуждаещият й поглед случайно попадна върху ваната, разположена в нишата в стената.
— Тази вана е достатъчно голяма да побере четирима или даже петима души. Вкъщи се къпем или в езерото, или в малки корита, които ти стигат само до кръста… — започна неуверено тя.
— Това е Англия, милейди — отвърна й камериерката, докато вземаше роклята, която Джени бе носила миналата нощ.
Младата жена я погледна учудено, чудейки се дали в тона на прислужницата долавя надменност или не.
— Дали всички големи домове в Англия имат подобни огромни вани и истински камини?
— Не, милейди. Но вие се намирате в „Клеймор“, а херцогът е наредил на сър Албърт — иконома на замъка още от времето на предишния господар — да се грижи за покоите на господаря тъй, все едно са кралска резиденция. Сребърните прибори и съдове се излъскват всяка седмица, прахът се чисти всеки ден…
— Навярно е необходима доста работа, за да се поддържа такъв голям замък — отбеляза Дженифър.
— Тъй е, но новият господар каза на сър Албърт какво да прави, и той, въпреки че е малко неотстъпчив и горделив, съвестно върши онова, което му е наредено — без значение какво изпитва към оня, който му е заповядал това.
Последното изречение бе произнесено с толкова горчивина и яд, че шотландката не можеше да повярва на ушите си. Смръщи се и попита:
— Агнес, какво искаш да кажеш?
Камериерката изведнъж си даде сметка, че е казала повече, отколкото е трябвало.
— Нищо не искам да кажа, милейди! Нищичко! Толкова сме горди, че имаме нов господар, че дори и всичките му врагове да се изсипят пред замъка, както май и ще стане, ние ще сме горди да дадем реколтата, мъжете и децата си за него! Горди! — подчерта тя с отчаян глас, все още изпълнен с яд. — Ние сме добри, предани и верни хорица и не мразим господаря за това, което стори. Надяваме се, че той изпитва същите чувства и към нас…
— Агнес — внимателно каза Дженифър, — няма защо да се страхуваш от мен: Ще запазя в тайна онова, което ще споделиш. Какво искаше да кажеш с това „което стори“?
Горката жена се бе разтреперила така, че когато Ройс изненадващо отвори вратата и подаде глава в стаята, за да напомни на съпругата си да слезе долу за обяд, тя се вкамени и изтърва роклята на земята. Камериерката се наведе, бързо взе дрехата и тръгна към вратата. Това, което учуди Джени обаче, беше, че жената първо погледна към Ройс, а после се прекръсти, докато излизаше от стаята.
С кашмирената рокля в ръце, младата жена се взираше в затворената врата, а в главата й се въртяха объркани мисли.
От вида на голямата зала човек изобщо не можеше да се сети, че миналата нощ тук се е провеждало сватбено пиршество. Дългите маси бяха прибрани покрай стените, а подът бе почистен до блясък. Единственото нещо, което говореше за снощния гуляй, бяха неколцината рицари, заспали на пейките в дъното, чието равномерно хъркане огласяше помещението. Дженифър забеляза как Ройс става от мястото си и й кимва вежливо.
— Добро утро! — рече й той. — Как спа?
— Чудесно! — отвърна тя.
— Добро утро, мила! — изчурулика щастливо и леля Елинор. — Изглежда, тази сутрин си в чудесно настроение.
— Добро утро, лельо — отговори на поздрава Джени, след което размени любезности и с останалите мъже, които бяха седнали на масата — сър Стефан, сър Годфри, сър Лайънъл, сър Юстас, Арик и отец Грегъри. Те й се сториха малко мрачни и унили тази сутрин — единствено Арик сякаш беше бодър. Пренебрегвайки го напълно, тя впери поглед в отец Грегъри, който не изглеждаше по-добре от другите, и попита съпруга си:
— Какво им има на всички?
— Плащат си за запоя и жен… ъ-ъ-ъ, тъй де, запоя предната нощ — обясни й Ройс.
Изненадана, тя се вторачи в младия свещеник, който тъкмо отпиваше от халбата с бира.
— И вие ли, отец Грегъри?
Божият служител се ухили, изчерви се и заяви:
— Виновен съм в първото, милейди, но дължа да отбележа, че съм напълно невинен за второто.
— Очаквах да се случи нещо подобно, ето защо рано тази сутрин слязох до кухните да приготвя отвара против махмурлук, но изобщо не можах да открия съставките, които ми трябваха! — заяви леля Елинор.