— Добре тогава — въздъхна Стефан. — Предполагам, че сам ще трябва да ви измъкна оттам. Той се наведе ниско и в следващата секунда една голяма ръка се стрелна между клонките, зашари насам-натам и накрая се спря върху бюста на Брена.
Възмущение и ужас обхванаха девойката, а пръстите се разтвориха и пак се сключиха на гърдите й, сякаш мъжът се опитваше да разбере какво всъщност е напипал. После той рязко отдръпна ръката си, очевидно засрамен, след което сграбчи по-малката сестра за ръката и я измъкна от укритието й.
— Виж ти! — каза Стефан усмихнато. — Май съм хванал горска фея.
Брена нямаше куража на Джени и не се хвърли отгоре му, опитвайки се да го удари, ухапе или издере, както би направила сестра й в този случай. Само го гледаше намръщено, докато той я слагаше на коня й, а после възсядаше своя, без да изпуска поводите на нейното животно.
Щом излязоха от гората на пътя, русата девойка отправи отчаяна молитва към Бога поне Джени да е успяла да се измъкне невредима, след което погледът й случайно се насочи към хребета на хълма. Сърцето й се сви, когато забеляза Джени да се приближава към тях, възседнала коня на Черния вълк, а той самият бе зад нея. Стефан насочи коня си към тях и попита:
— Къде е Тор?
Мрачното лицето на Ройс обаче му подсказа истината, преди брат му да успее да каже:
— Мъртъв е.
Гневът на Ройс нарастваше с всяка изминала минута. Освен дълбоката тъга от загубата на Тор той усещаше ужасна умора, непоносим глад и неистова ярост, понеже това малко момиче (той бе твърдо убеден в невинността на Брена) с червена коса бе съумяло да надхитри опитния си пазач, да предизвика смут сред половината му войска и да му загуби цяло денонощие, принуждавайки го да я преследва из пущинаците. Но това, което го вбесяваше най-много, беше нейната непреклонна воля, несломим дух и предизвикателно държание. Тя бе като някакво разглезено дете, което за нищо на света няма да признае вината си, като се разплаче.
Когато стигнаха лагера, всички глави се обърнаха към тях и хората се поуспокоиха, но никой не се зарадва на повторното пленяване на заложничките. Обстоятелството, че двете пленнички бяха успели да избягат, беше повод за смущение и размисъл, а това, че бяха жени, бе направо унизително.
Ройс и Стефан се приближиха до конюшнята и по-големият брат скочи от коня си, след което свали и Джени. Тя се запъти към палатката, къде го ги държаха, но той я дръпна болезнено за косата и девойката се закова на място.
— Искам да разбера как така успяхте да се промъкнете и да изведете конете оттук, без стражът да ви види.
Всеки, който се намираше достатъчно близо да чуе това, се спря и напрегнато зачака отговора на девойката. До този момент войниците от лагера сякаш изобщо не забелязваха момичетата, но сега всички погледи бяха вперени в Дженифър.
— Отговори ми!
— Изобщо не трябваше да се промъквам тайно — отвърна тя с цялата гордост и презрение, които можеше да си позволи. — Вашият пазач беше заспал.
Ройс изглеждаше засегнат и изпълнен с недоверие. Той кимна на Арик. Светлокосият гигант тръгна с неизменната брадва в ръката си между мъжете, търсейки провинилия се страж. Джени се запита какво ли ще се случи с горкия човечец. Без съмнение щяха да го накажат, но вероятно наказанието нямаше да бъде строго. Не можа да разбере, защото Ройс я сграбчи за ръката и я повлече след себе си.
Докато минаваха покрай войниците, девойката усещаше враждебността и яростта, излъчващи се от всеки рицар, който спираше погледа си върху тях. Напълно обяснимо — с бягството си тя беше направила всички на глупаци. Затова те я мразеха и омразата им бе толкова силна, че тя почти я усещаше с кожата си. Дори графът сякаш й беше по-ядосан отпреди, помисли си момичето, докато ускоряваше крачка, за да не изтръгне ръката й от рамото.
Изведнъж тя с ужас си даде сметка, че Ройс Уестморланд я водеше не към тяхната палатка, а към своята.
— Няма да вляза вътре! — заяви девойката. Изругавайки тихичко, графът изведнъж я сграбчи здраво, преметна я през рамо и я хвърли върху купчина кожи, струпани до една от стените на шатрата. Навън се чуха одобрителни викове и смях, а Дженифър се почувства ужасно засрамена и унизена. Тя се изправи на крака и изкрещя на Ройс:
— Само да опетниш честта ми, ще те убия!
— Да опетня честта ти? — отвърна презрително той. — Точно сега последното нещо, което събуждаш у мен, е плътско желание. Оставаш в тази палатка, защото, първо, е много добре охранявана и няма нужда да губя времето на хората си да те пазят и, второ, тя се намира в центъра на лагера и ако случайно се опиташ отново да избягаш, войниците ми ще те спипат начаса. Разбра ли?