И точно в този момент, докато тя държеше кинжала високо вдигнат, готова всеки момент да нанесе смъртоносен удар, Ройс Уестморланд си помисли, че тя е най-прелестното създание, което някога е виждал — див, красив и яростен ангел на възмездието… Гърдите й трескаво се издигаха и спадаха, докато тя се мъчеше да овладее дишането си. Беше се осмелила да се изправи срещу противник, който многократно я превъзхождаше по сила. Да, Ройс я беше наранил и я беше набил, но въпреки това не бе успял да прекърши несломимия й дух. Той бавно протегна ръка.
— Дай ми този кинжал, Дженифър.
Тя го вдигна още по-високо и мъжът си даде сметка, че се цели право в сърцето му.
— Повече няма да ти причиня болка — продължи той, докато гледаше как Гауин се приближава зад нея, а на лицето му бе изписано суровото изражение на човек, твърдо решен да брани на всяка цена живота на господаря си. — Нито пък — добави — моят оръженосец ще ти стори нещо, въпреки че сега е точно зад теб с намерението да ти пререже гърлото, ако се опиташ да ми направиш нещо.
В яростта си момичето бе забравило, че Гауин също се намираше в палатката по време на наказанието й. И той бе присъствал на унижението й, помисли си тя и тази мисъл избухна подобно на вулкан.
— Дай ми кинжала — спокойно повтори графът, протегнал ръка, надявайки се, че този път девойката ще го послуша. Тя кимна, сякаш се подчиняваше, но в следващия миг блестящото острие проряза въздуха със скоростта на светлината, насочено право към сърцето му. Единствено бързите му рефлекси му позволиха да парира удара с ръка, след което Ройс сграбчи китката й и я изви така, че ножът се изплъзна от пръстите й, и мъжът я хвана здраво в обятията си. Въпреки това обаче Дженифър бе успяла да го рани близо до ухото и по лицето му потече кръв.
— Ах, ти, жадна за кръв мръснице! — извика той, моментално забравил за възхищението, което бе изпитал от смелостта й преди малко. — Ако беше мъж, щях да те убия за това!
Гауин се взираше изумено в раната на господаря си, а в очите му се четеше бясна омраза.
— Ще извикам стражата — каза той на Ройс.
— Не бъди глупак! — скара му се графът. — Представи си какво ще стане, ако първо лагерът, а после и цялата страна научи, че съм бил ранен от монахиня! Смяташ ли, че ще остане нещо от страха, който вдъхвам, от легендите, които се разказват за Черния вълк и които карат враговете ми да треперят още преди да са вдигнали оръжие срещу мен?
— Моля за извинение, милорд — изрече покорно Гауин. — Но как ще й попречите да разкаже това, щом я пуснете на свобода?
— Да ме пуснете на свобода? — учудено попита Дженифър. Не вярваше на ушите си. — Вие възнамерявате да ни пуснете на свобода?
— Евентуално, в случай че не те убия преди това — отвърна Вълкът, блъскайки я с такава сила, че тя полетя през помещението и се строполи върху купчината кожи в ъгъла на палатката. Той вдигна гарафата с вино, без да я изпуска от поглед, отпи голяма глътка, след което забеляза голямата игла, която лежеше на масата. — Веднага намери по-малка игла — нареди той на оръженосеца си.
Джени остана там, където си беше, изумена от думите и действията му. Не можеше да повярва, че се е разминала със смъртта, след като се е опитала да го убие. Думите му отекваха в съзнанието й: „Смяташ ли, че ще остане нещо от страха, който вдъхвам, от легендите, които се разказват за Черния вълк и които карат враговете ми да треперят още преди да са вдигнали оръжия срещу мен?“ Тя бе стигнала до заключението, че той не е толкова зъл, колкото го описват в легендите. Дори имаше намерение да ги пусне с Брена да си вървят.
Когато Гауин се върна с по-малката игла, вече беше готова да се отнася снизходително към мъжа, когото се беше опитала да убие преди малко. Не можеше и нямаше да му прости, задето я бе наранил физически, но мислеше, че вече са квит — тя също бе засегнала тялото и гордостта му, както той бе постъпил с нея. Докато го гледаше как пие от гарафата с вино, момичето реши, че най-мъдрото поведение в случая би било да се постарае да не го предизвиква излишно и да не го подтикне по никакъв начин да промени решението си да ги върне в абатството.
— Боя се, че ще се наложи да обръсна брадата ви, сир — каза Гауин, — в противен случай няма да мога да видя раната, която трябва да зашия.
— Обръсни я тогава — измърмори Ройс — и без това не си особено сръчен с тази игла дори и когато виждаш какво правиш. Целият съм в белези, които го доказват.