— Жалко, че пострада лицето ви — добави оръженосецът, приготвяйки остър нож и купа с топла вода за бръсненето.
Мъжът закриваше с тялото си лицето на Ройс и Дженифър се навеждаше ту наляво, ту надясно, обзета от силно любопитство какво ли ще се окаже лицето, скрито под гъстата черна брада. Каква ли ще е брадичката му — малка и неизразителна или волева? Сигурно ще е малка, иначе не би си пуснал тази брада, предположи тя. Ройс, който не беше забравил за присъствието й, забеляза как тя се върти неспокойно на мястото си и каза на оръженосеца си:
— Гауин, отмести се малко, за да може нашата пленничка да види лицето ми, преди да се катурне на пода като бъчва с вино.
Джени, която се беше наклонила надясно, не можа да възстанови равновесието си достатъчно бързо, за да се престори, че гледката изобщо не я интересува. Страните й поруменяха и тя бързо отклони поглед, но не и преди да успее да забележи, че Вълкът е значително по-млад, отколкото бе очаквала. Нещо повече — брадичката му изобщо не беше неизразителна. Графът имаше силна, волева и четвъртита брадичка, с малка трапчинка в средата. Повече не успя да види.
— Хайде, хайде, не бъди срамежлива — подкани я саркастично Ройс. Силното вино, което беше изпил, го бе направило по-великодушен. Промяната, която бе станала с Дженифър — от дързък нападател до любопитно момиче — го забавляваше. — Ела, огледай по-добре лицето, в което преди малко се опита да издълбаеш инициалите си — продължаваше той.
— Ще трябва да зашия раната ви, милорд — обади се Гауин. — Дълбока е и ще остане много грозен белег, ако не се заема с нея.
— Постарай се да не ме направиш прекалено отвратителен за лейди Дженифър — язвително рече Ройс.
— Аз съм вашият оръженосец, милорд, а не шивачка — отговори Гауин, приближавайки иглата до дълбокия прорез, започващ близо до слепоочието му и следващ очертанията на челюстта.
Думата „шивачка“ изведнъж напомни на Вълка за прецизните, почти невидими шевове, които девойката бе направила на вълнените панталони. Той даде знак на Гауин да се отдръпне встрани, насочвайки погледа си към пленничката.
— Ела тук — рече.
Джени не искаше повече да го провокира, опасявайки се, че графът би могъл да промени решението си и да не ги освободи. Ето защо се изправи и се подчини.
— Ела по-близо — каза й със спокоен, но властен тон той. — Мисля, че най-справедливо би било да поправиш всичко, което си повредила. Заший лицето ми.
На светлината от двете свещи девойката видя раната на лицето му и гледката на разкъсаната плът, прибавена към мисълта да я продупчва с игла, за малко не я накараха да припадне. Тя мъчително преглътна и прошепна през стиснатите си устни:
— Н-н-не мога.
— Можеш и ще го направиш — заяви Вълкът. Само допреди секунда би се зачудил дали не извършва някаква голяма глупост, оставяйки я да се разхожда около него с игла в ръцете, но сега, след като видя ужаса в очите й от онова, което сама бе извършила, се почувства уверен в безопасността си. Всъщност, помисли си той, това, да я накара да гледа и докосва последиците от дръзкото си деяние си беше истинско възмездие!
Гауин неохотно й подаде иглата. Джени я хвана с трепереща ръка и се наведе над лицето на Ройс, но тъкмо когато щеше да го докосне, той задържа дланта й и студено я предупреди:
— Надявам се, че няма да си толкова глупава, та да се изкушиш от мисълта да направиш това изпитание още по-болезнено?
— Не, няма — отвърна Дженифър.
Доволен, Ройс й подаде гарафата.
— Първо си пийни малко. Това ще те успокои.
Ако в този момент графът й беше предложил отрова, нареждайки й да я изпие, тя най-вероятно би се подчинила незабавно — до такава степен беше притеснена и объркана от онова, което трябваше да стори. Вдигна гарафата с вино и отпи три големи глътки, закашля се, след което изпи още малко. Навярно щеше да си пийне и още, ако той не беше издърпал гарафата от ръката й.
— Прекалено много от това ще те направи несръчна — каза сухо. — А аз не искам да ми зашиеш ухото. Хайде, залавяй се за работа! — Рицарят обърна наранената си страна към нея, докато Гауин стоеше наблизо и следеше да не би момичето да се опита да стори нещо на господаря му.
Никога досега Джени не беше продупчвала човешка плът с иглата си. Когато прониза подутата буза на графа, тя едва можа да овладее внезапно обхваналия я пристъп на гадене. Наблюдавайки я с крайчеца на окото си, Ройс се стараеше да не трепне от силната болка, която изпитваше, защото се опасяваше, че ако девойката забележи това, ще се строполи в несвяст.
— Много си чувствителна за човек, който се опитва да бъде убиец — отбеляза той, опитвайки се да отклони както своето съзнание от пронизващата болка, така и нейното от неприятната й задача.