— Така ли е според теб?
— Определено. Защо сега настъпвате към Шотландия, след като се бихте с нас в Корнуол?
— В Корнуол се сражавахме на английска земя — подчерта Ройс. — Вашият многообичан крал Джеймс нахлу с войските си, за да се опита да сложи на трона мъжа на своята братовчедка.
— Дрън-дрън — възмути се Дженифър. — Пъркин Уорбек е законният крал на Англия и крал Джеймс го знае много добре! Пъркин Уорбек е изгубеният син на Едуард IV.
— Пъркин Уорбек — беше категоричен Ройс — е изгубеният син на някой фламандски лодкар.
— Така си мислиш ти!
Твърдо решен да насочи разговора към предишната тема, той каза:
— Доколкото си спомням, обсъждахме това, че не мога да си намеря подходяща съпруга на бойното поле…
Дженифър, която също бе доволна от промяната на разговора, подметна:
— Когато си бил в двора на Хенри, там сигурно е имало доста млади дами.
Отпи от виното си сред възцарилата се тишина, докато наблюдаваше с интерес излегналия се до нея мъж. Всичко в него издаваше воина — дори и сега, докато си почиваше, облегнал ръка на коляното си, тялото му излъчваше хищническа мощ. Раменете му бяха изключително широки, мускулите на ръцете и гърдите му бяха изпъкнали, а силните му бедра бяха очертани от плътно прилепналия вълнен панталон. Всичките тези години, през които бе носил доспехи и размахвал меча, бяха закалили снагата му и навярно в битките беше като стихия. Тя обаче изобщо не можеше да си го представи в кралския двор.
— Сигурно не ти е много приятно в компанията на хората от двореца? — попита.
— Не особено — призна той.
Думите му направиха силно впечатление на девойката, която по-добре от всеки друг знаеше какво означава да се чувстваш не на място сред хората, към които се стремиш. Изобщо не й се струваше честно да се отнасят по този начин към човека, който всеки ден рискуваше живота си за Англия.
— Сигурна съм, че вината не е в теб — побърза да каже тя.
— Къде според теб е тогава? — отвърна й Ройс, едва сдържайки усмивката си. — Защо точно аз не се чувствам комфортно в двореца?
— Кога не се чувстваш комфортно — когато си в компанията на дамите, или когато си в компанията на джентълмените? Ако е свързано с дамите, мога да ти помогна — предложи тя. — Искаш ли да ти дам някакъв съвет?
— С удоволствие. Кажи ми как да се отнасям с дамите и следващия път, когато отида в двореца, ще постигна такъв успех, че някоя от тях веднага ще ми се хвърли на врата и ще ме поиска за съпруг.
— Е, не мога да ти гарантирам, че ще поискат да се омъжат за теб… — избухна в смях девойката.
— Хайде, казвай, целият съм в слух — подтикна я Ройс, докато тя отпиваше от виното си. — Да предположим, че съм в двора и току-що съм влязъл в приемната на кралицата. Там са се събрали няколко прелестни млади дами и аз съм решил да направя една от тях своя жена.
— Май не си много претенциозен, а?
Графът отметна глава и така се засмя, че трима стражи от личната му охрана незабавно се втурнаха в палатката. Той веднага ги отпрати, вгледа се в смръщената й физиономия и си помисли, че навярно е паднал твърде ниско в очите й. Опитвайки се да поизглади впечатлението, Ройс добави:
— Нали споменах, че дамите са прелестни…
Тя кимна и се усмихна.
— Така е, признавам. Все забравям, че красотата има най-голямо значение за мъжете.
— В началото да — поправи я Ройс. — Добре, какво да правя, след като вече съм набелязал… ъ-ъ-ъ, обекта на моите брачни намерения?
— Какво би направил обикновено?
— А ти какво си мислиш, че бих направил?
Изящните й вежди се свиха и по устните й пробяга усмивка.
— Според това, което знам за теб, предполагам, че ще я метнеш на рамото си, след което ще я натупаш, за да я научиш на покорство.
— Искаш да кажеш — графът се опитваше да потисне смеха си, — че не това е начинът, така ли?
Джени се засмя и на Ройс му се стори, че чува музика.
— Дамите… — започна тя, като едва си поемаше дъх от смях — благородните дами — уточни, намеквайки по този начин, че досега не е имал вземане-даване с тях — имат доста по-различна представа за това как трябва да се отнася към тях един мъж, който иска да спечели сърцето им.
— И как една благородна дама иска да се отнасят към нея?
— Ами благородно и кавалерски, естествено. Има и нещо друго — добави, — когато нейният рицар влиза в залата, иска й се да мисли, че той не забелязва никоя друга. Той трябва да е възхитен единствено от нейната красота.
— В този случай има голяма опасност горкият рицар да се спъне в меча си — изтъкна Ройс, преди да осъзнае, че Дженифър говори за собствените си мечти.