— И — продължаваше момичето — тя ще иска любимият й да има романтична душа — каквато ти определено нямаш!
— Благодаря! Изобщо не искам да имам романтична душа, ако това означава да се движа като слепец из залите на двореца. Какво още искат дамите?
— Вярност и преданост. И думи — много, много думи.
— Какви думи?
— Да им говориш за любов и нежни чувства, да им се възхищаваш… — каза Джени замечтано. — Една дама иска да чува, че рицарят й обича само нея, че я обича повече от всичко друго, че за него тя е най-красивото нещо на света. Тя иска да й шепне, че очите й му напомнят на морето или небето, че устните й са като листенцата на роза…
Ройс я наблюдаваше доста изненадано.
— Ти наистина ли си мечтаеш за мъж, който да ти говори такива неща?
Тя пребледня, все едно я бе зашлевил, но после смени темата:
— Дори обикновените момичета имат мечти, милорд.
— Дженифър — започна той, изпълнен с разкаяние и изумление, — ти изобщо не си обикновена. Не, ти никак… ама никак не си обикновена.
— Изобщо не се опитвай да ме ласкаеш, милорд! — заяви тя с престорено възмущение.
— Щом не мога да натупам девойката, нито да я омайвам с нежни думи — рече Ройс, без да откъсва очи от чувствените й устни, — предполагам, че ще трябва да разчитам на единственото друго умение, с което разполагам.
— И какво е то? — попита девойката.
Той изрече загадъчно:
— Скромността ми забранява да го кажа.
— Не ми се прави на скромен. — Джени изгаряше от любопитство. — Хайде, кажи кое е онова, което правиш толкова добре, че някоя дама би пожелала веднага да се омъжи за теб.
— Мисля, че съм доста добър в ръката му погали рамото й — целувките.
— Ц-ц-целувките? — изкикоти се тя, отдръпвайки се назад и отмествайки ръката му. — Направо не мога да повярвам, че ще се хвалиш с подобни неща пред мен!
— Изобщо не се хваля. Наистина съм доста добър в това.
Джени се опитваше да остане сериозна, но от самата мисъл за това как „Бичът на Шотландия“ се гордее не с уменията си с меча, а с целуването, я напушваше смях.
— Май ти се струва смешно, а? — отбеляза Ройс сухо.
— Просто — отвърна тя, полагайки неистови усилия да потисне надигащия се смях, — просто това не отговаря на представата, която имам за теб.
Ръката му отново погали рамото й и той я придърпа към себе си.
— Защо не прецениш сама?
Девойката се опита да се отдръпне.
— Не бъди глупав! Не мога! — Изведнъж се почувства хипнотизирана от устните му. — Приемам това, което казваш, за вярно. Точка.
— Не, мисля, че трябва да ти го докажа.
— Няма смисъл — рече тя. — Как мога изобщо да преценя уменията ти, когато никога през живота си не съм се целувала?
Това неочаквано признание само я направи още по-привлекателна за Ройс, който бе свикнал с жени, чийто опит в леглото се равняваше на неговия. Устните му се извиха в усмивка, той я стисна по-здраво за рамото и я притегли още по-близо към себе си.
— Не! — извика Джени, мъчейки се да се изплъзне от хватката му.
— Настоявам.
Гърлото й се стегна от ужас, но в следващия момент устните му вече бяха върху нейните и тя осъзна, че няма от какво да се страхува. Те бяха хладни и изненадващо нежни, докато се притискаха към затворената й уста. Сложила ръце на раменете му и държаща по този начин скованото си от страх тяло на разстояние от неговото, тя бе абсолютно неподвижна, докато той я целуваше.
Щом Ройс отдели устните си от нейните, каза:
— Май вече не съм толкова добър, колкото смятах. Обзалагам се, че съзнанието ти е работело през цялото време.
Изнервена, объркана и смутена, девойката въпреки всичко не искаше да започва кавга, затова попита:
— К-к-какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че нашата целувка надали е била от онези, за които си мечтаят благородните дами, нали?
— Много ясно.
— Мислех си, че ще ми кажеш, че се целувам точно както искат благородните дами, каквато си и ти всъщност.
— Целуваш се много добре! Точно така, както си мечтаят благородните дами! Сега доволен ли си? — извика Дженифър, но графът не искаше да я пусне.
— Просто не се чувствам уверен — заяви той.
— Тогава си намери някой друг, върху когото да се упражняваш!
— За нещастие Арик не ми допада много — рече Ройс и преди тя да успее да му възрази за пореден път, бързо смени тактиката. — Поне разбрах кое има ефект върху теб, за разлика от заплахата от физическо наказание.
— Какво имаш предвид? — попита тя.
— Искам да кажа, че за в бъдеще, когато реша да сломя упорството ти, няма да се налага да те бия. Просто ще те целуна и… готово. Ти ще бъдеш ужасена.