Джени обаче не знаеше за какво си мисли той и отказа да възприеме признанието му. Тя знаеше само, че този човек се бе взирал в умиращия си кон, обзет от неизмерима мъка, и че глупавият разказ на едно момиче го бе трогнал дълбоко.
— Не го вярвам — рече.
— По-добре повярвай! — предупреди я той. Говореше й така отчасти заради опасенията си да не би девойката да го възприеме като добродетелно, занизано рицарче от нейните мечти, щом не го смята за брутален завоевател. — Повечето от нещата, които разказват за мен, са верни.
Дженифър усети как ръцете му я прегръщат, притегляйки я към него, а устните му се приближават до нейните. Докато се взираше в чувствените му, украсени с гъсти мигли очи, инстинктът й за самосъхранение се задейства и тя понечи да се отдръпне, завъртайки глава. Графът я целуна по слепоочието, после — по страната. Момичето усети, че се разтапя в ръцете му, а светът наоколо замъгли очертанията си и се разлюля.
— Недей — прошепна тя задъхана, след което, без да осъзнава какво прави, впи пръсти в туниката му, опитвайки се да се задържи на крака. — Моля те, спри — изрече девойката, но в отговор той продължи да изследва с устни страната й, захапа леко месестата част на ушенцето й и плъзна език вътре.
Когато го помоли за трети път, ръката му се плъзна по-надолу по гърба й, притискайки тялото й още по-плътно до своето. Другата му длан бе обгърнала тила й, опитвайки се да повдигне главата й за целувка. Джени зарови лице в туниката му, но в мига, в който направи това, ръката му увеличи натиска върху темето й, принуждавайки я да вдигне глава. Устните им се срещнаха и тя прие страстната му целувка.
Пръстите му се заровиха в разкошните й коси и девойката мигом почувства как нозете й отмаляват. Тя разтвори устни и пое езика му в устата си, докато ръцете му се плъзгаха по извивките на тялото й. Когато дланите му се пъхнаха под вълнения й панталон и обгърнаха дупето й, тя изстена, след което почувства как ръцете му я притискат плътно до пулсиращата му от желание мъжественост. Тялото й бе обгърнато от пламъците на сладостния пожар и тя се остави напълно в опитните му ръце. Притиснала глава до могъщите му гърди, Дженифър усещаше ускореното биене на сърцето му, а умът й се рееше някъде между абсолютната хармония и странната, почти безумна радост. Вече на два пъти той я караше да се чувства страхотно, изключително, възбуждащо… Днес обаче беше малко по-различно. Сега тя се чувстваше желана и искаше това усещане да продължи колкото се може по-дълго.
Той отдели устни от нейните, тя вдигна глава и го погледна. Сребристосивите му очи проблясваха от страст, докато произнасяше:
— Искам те.
Тя не изпитваше никакви съмнения относно смисъла на думите му. Понеже сърцето, а не умът й диктуваше какво да каже, тя промълви:
— А ще ми обещаеш ли, че няма да нападнеш „Мерик“?
— Не.
Отвърна й равнодушно и без колебания, без угризения и дори без никакво раздразнение — както би отказал ястие, което не му харесва.
Отговорът му й подейства като ведро с ледена вода — тя се изтръгна от обятията му и се отдръпна назад. Объркана, притеснена и засрамена, девойката се зае да приведе в ред косата и дрехите си, докато единственото й желание в момента беше да избяга колкото се може по-далеч от случилото се тук. Искаше й се да хукне презглава из гората, да се изгуби между дърветата…
Изведнъж очите й се напълниха със сълзи и тя неудържимо зарида. Не толкова заради отказа му да приеме предложението й — дори сега, докато плачеше отчаяно, тя си даваше сметка, че беше глупаво да му задава този въпрос — направо безумно. Онова, което я бе наранило всъщност, бе грубостта и лекотата, с които беше отхвърлил всичко, което се бе опитала да му предложи — своята чест, своята гордост и своето тяло — жертвайки ги в името на всичко, в което бе научена да вярва и което имаше значение за нея.
Тя тръгна, без да гледа накъде върви, но гласът му изведнъж я спря.
— Дженифър! — извика той. — Ще яздиш до мен през остатъка от пътя.
— Изобщо не бих искала — изрече тя, без да се обръща. По-скоро би се удавила, отколкото да му позволи да види колко я беше наранил. — Не стига, че спах в палатката ти и се хранех с теб, ами искаш и да яздим един до друг… Хората ти ще започнат да ни одумват.
— Не ме интересува какво си мислят войниците ми — отвърна Ройс, но не беше съвсем така и тя го знаеше. Когато започна да се отнася с Дженифър като към свой гост, той загуби позиции сред армията си, която се състоеше не само от предани до гроб бойци, а и от значителен брой наемници. Сред тях имаше доста убийци, крадци и всякакви други разбойници, които го следваха както заради дажбите, така и защото се страхуваха от последствията за тях, ако го изоставеха. Силата му ги плашеше. Но били те наемници или верни рицари, всички смятаха, че е негов дълг, дори негово право да използва тялото на пленничките си, за да ги унижи, тъй като те бяха дъщерите на врага му и именно поради това заслужаваха подобно отношение.