Ако намерението й беше да му покаже по недвусмислен начин, че е станала жертва на грубата сила, а той е олицетворение на грубостта, то момичето беше постигнало целта си. Ако искаше да го ядоса, май щеше да успее и в това начинание.
Дженифър прекрасно осъзнаваше, че е успяла да унищожи надеждите му относно това пътуване, обаче изобщо не се радваше на успеха си, както предполагаше Ройс. Всъщност, докато се взираше в околните хълмове за следи от замъци, тя се чувстваше изморена от усилията си да разбере загадъчния мъж, който яздеше до нея, както и своите собствени реакции спрямо него. Графът й бе признал, че я желае, и очевидно я искаше доста силно, след като търпеше вече два дни грубото й държание. Това до известна степен лекуваше наранената й гордост, обаче, от друга страна, показваше, че рицарят май не я желае достатъчно, щом не иска да пощади живота на близките й заради нея.
Майка Амброуз я беше предупредила за въздействието, което Джени щеше да оказва върху мъжете; очевидно мъдрата игуменка бе имала предвид, че те ще се държат като отвратителни, нежни, груби и непредсказуеми безумци — и всичко това в рамките на един час. Девойката въздъхна и престана да мисли за това. Просто искаше да си отиде вкъщи — или в абатството — където поне щеше да знае какво да очаква от хората. Хвърли поглед през рамо и видя, че Брена е увлечена в приятен разговор със Стефан Уестморланд, който яздеше до нея, откакто Ройс бе заповядал Дженифър да се движи в началото на колоната. Обстоятелството, че сестра й е в безопасност и изглежда в добро настроение, бе единственият светъл лъч за нея.
Забелязаха замъка „Хардин“ малко преди здрачаване. Разположен върху стръмен скалист склон, той изглеждаше огромен, а каменните му стени бяха осветени от последните лъчи на залязващото слънце. Сърцето на Дженифър заби като обезумяло — та той определено беше поне пет пъти по-голям от „Мерик“ и изглеждаше непревземаем! Яркосини знамена се развяваха на шестте кръгли кули, оповестявайки, че господарят на замъка се очаква да пристигне привечер.
Копитата на конете им зачаткаха по спуснатия подемен мост над дълбокия крепостен ров и те влязоха във външния двор на голямото укрепление. Слугите веднага се втурнаха да разседлаят конете и да ги отведат в конюшните, а графът се приближи до Дженифър и й помогна да слезе от кобилата си. После я поведе към голямата зала на замъка, където ги посрещна прегърбен възрастен човек, най-вероятно икономът. Ройс веднага му нареди:
— Изпрати някого да донесе нещо за хапване и пиене за мен и моята… — преди да успее да намери точната дума, икономът хвърли преценяващ поглед към момичето, оглеждайки облеклото му, и презрителното му изражение веднага издаде заключението му — курва. — Моята гостенка — довърши Ройс.
Дженифър не можеше да понесе мисълта да я смятат за някоя от проститутките, които следваха армиите. Отмествайки очи от критичния поглед на стария мъж, тя се престори, че разглежда залата, докато графът издаваше други заповеди. Той й бе казал, че крал Хенри му е подарил тази крепост наскоро и че досега не е стъпвал тук. Зорките очи на девойката веднага забелязаха, че макар и да е голям, замъкът не е поддържан. Дъските на пода отдавна не бяха сменяни, паяжини висяха от високите тавани като огромни сиви завеси, а слугите бяха немарливи.
— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита я Ройс.
Изпълнена с гняв и гордост, изгаряща от желание да извади стария иконом и небрежната прислуга от заблуждението по отношение на нейното положение, Дженифър се обърна към графа и студено отвърна:
— Не, по-скоро бих искала стая, за предпочитане по-чиста от тази зала, където бих могла да се изкъпя и да се преоблека в чисти дрехи, ако това изобщо е възможно в тази… тази камара от камъни.
Ако Вълкът не беше видял изумения поглед, който й отправи икономът, би реагирал значително по-остро на нейния тон, но успя да овладее раздразнението си. Обръщайки се към стареца, той рече:
— Заведи графиня Мерик в стаята до моята. — После каза хладно на девойката: — Слез долу за вечерята след два часа.
Цялата благодарност, която Дженифър можеше да изпита заради споменаването на титлата й, бе заличена от местоположението, което графът бе избрал за спалнята й.