— Така си прекрасна — каза Ройс, докато продължаваше да я наблюдава с интерес, — но бих предпочел косата ти да не е покрита.
Той отново започваше да я очарова, помисли си тя със смущение; къде-къде по-лесно й беше, когато отношенията им бяха враждебни и графът не се държеше мило с нея.
— Както навярно знаеш — започна хладно тя, докато той издърпваше един стол за нея, — приляга само на младите момичета и невестите да ходят гологлави. Една жена трябва да крие своите…
— Прелести? — подсказа Ройс, а очите му се плъзгаха по очите, косата и гърдите й.
— Да.
— Защото именно Ева е изкушила Адам, така ли?
— Да.
— На мен пък винаги ми се е струвало — усмихнато продължи графът, — че това, което го е изкушило, е било ябълката. Следователно излиза, че не сладострастието, а лакомията е предизвикала падението му.
Дженифър реши да смени темата:
— Склонен ли си да преразгледаш решението си да не се виждам със сестра си?
— А поведението ти променило ли се е?
Вбесяващото му, непоклатимо спокойствие и арогантността му едва не я накараха да се задави. Когато най-накрая успя да преглътне буцата в гърлото си, момичето каза:
— Да.
Доволен, Ройс се обърна към слугата, който се суетеше наблизо, изричайки:
— Кажи на лейди Брена, че сестра й я очаква тук. После се обърна към Дженифър, наслаждавайки се на гледката на изящния й благороден профил.
— Храни се спокойно.
— Чаках ти да започнеш пръв.
— Не съм гладен. — Само допреди час, помисли си Ройс, беше бесен, а сега единственият апетит, който изпитваше, беше към нея.
Прегладняла, девойката последва съвета му и загреба от овесената каша. Скоро обаче съсредоточеният му поглед започна да я изнервя и тя се обърна към него.
— Защо ме гледаш така?
Отговорът му обаче така и си остана неизречен, понеже бяха прекъснати от влетелия в помещението слуга. На лицето му бе изписана паника.
— Ва-ва-вашата сестра, милейди… Тя иска незабавно да ви види… Кашля така, че кожата ми направо настръхва!
Лицето на Дженифър внезапно пребледня.
— Боже господи, не! — прошепна, надигайки се от стола. — Не и сега! Не и тук!
— Какво имаш предвид? — привикнал с всевъзможни изненади на бойното поле, Ройс я хвана за китката.
— Брена има проблеми с гърдите — отчаяно заобяснява Дженифър. — Пристъпите обикновено започват с кашлица, а после тя не може да диша.
Момичето се опита да се изтръгне от хватката му, но той също се изправи и двамата забързаха към стълбището.
— Трябва да има някакъв начин да й помогнем.
— Не и тук! — извика момичето уплашено. — Леля Елинор смесва различни билки и така я лекува… В цяла Шотландия няма друг, който да знае повече за лечебните растения и цяровете. Беше оставила малко от отварата в абатството…
— Какво има в нея? Навярно…
— Нямам представа! — Дженифър почти го теглеше нагоре по стръмните стъпала. — Единственото, което знам, е, че отварата трябва да заври, после Брена вдишва изпаренията и това облекчава пристъпа й.
Ройс отвори вратата на стаята на Брена и Джени се хвърли към сестра си, а очите й веднага се насочиха към пепелявото лице на светлокосото момиче.
— Джени? — прошепна Брена, хващайки ръката на сестра си, след което замлъкна. Тялото й се разтърси от силна кашлица. Когато се поуспокои, тя промълви: — Пак не съм добре.
— Не се тревожи — погали косата й по-голямото момиче, оправяйки един непослушен кичур. — Не се тревожи…
Уплашеният поглед на Брена се насочи към заплашителната фигура на графа, който стоеше до вратата.
— Трябва да си отидем вкъщи — каза тя. — Имам нужда от… — нов пристъп на остра кашлица я разтресе от главата до петите — …отварата!
С разтуптяно от страх сърце Дженифър погледна към Ройс.
— Позволи й да се прибере, моля те!
— Не.
Обезумяла от притеснение, голямата дъщеря на лорд Мерик пусна ръката на сестра си и напусна стаята, давайки знак на Ройс да я последва. Когато излязоха навън и затвориха вратата, за да не може Брена да ги чуе, тя погледна похитителя си право в очите и отчаяно рече:
— Брена може да умре без отварата на леля ми. Последния път сърцето й спря да бие!
Ройс не беше напълно убеден, че русата девойка се намира в смъртна опасност, но беше очевидно, че Дженифър не се съмняваше в това, както и че Брена изобщо не симулираше. Тя видя нерешителността, изписана на лицето му, и уплашена от възможността да й откаже, се опита да го накара да се смили над сестра й.