— Боже господи, колко са те наранили — промълви тя, след което надигна глава и целуна всеки един от белезите, а ръцете й го бяха прегърнали така силно, все едно искаха да го защитят.
— Джени — само успя да прошепне Ройс, загубил всякаква представа за реалността. — Джени — шепнеше отново и отново той.
Устните му докоснаха зърното й и нежно го засмукаха, след което той го захапа лекичко. Девойката застена от удоволствие. После ръцете му се спуснаха към корема й, погалиха бедрата й и се насочиха към слабините й. Тя инстинктивно събра крака.
— Недей, миличка — прошепна гальовно той, докато пръстите му нежно галеха къдравия триъгълник между бедрата й, търсейки достъп. — Няма да боли.
Тръпки на наслаждение и страх пробягаха през тялото на момичето, когато долови изгарящото желание в неговия глас. Тя разтвори крака и тогава опитните му пръсти я погалиха на най-интимното й местенце; те проникнаха във влажната й топлина, дарявайки я с неизразимо удоволствие и подготвяйки я за истинското настъпление.
Точно когато Дженифър си мислеше, че ще експлодира от усещанията, бушуващи в нея, коляното на Ройс се пъхна между бедрата й и той легна върху нея. Момичето отвори очи и го видя надвесен над нея — воинът, чието име всяваше страх и ужас у мъжете, същият човек, който я бе целувал и милвал с такава страстна нежност. Ръцете му се плъзнаха под хълбоците й, вдигнаха ги и тя усети твърдата му мъжественост да се допира между бедрата й, копнееща да проникне вътре в тялото. Пулсиращото му копие навлезе постепенно в нея, изгарящата й топлина го обгърна, а дългото време, което бе отделил за ласки, подпомагаше гладкото му придвижване. Заливан от талазите на изключително удоволствие, мъжът най-накрая достигна до крехката бариера, символизираща нейната непорочност.
Той се отдръпна малко, след което се хвърли напред, пак отстъпи, после отново премина в атака, отчаяно копнеещ да потъне целия в нея, ненавиждащ с цялото си сърце болката, която щеше да й причини. Прегръщайки я силно, като че ли по този начин можеше да отнеме болката й, той изрече с дрезгав глас:
— Джени… съжалявам… — след което потъна в нея. Тя нададе кратък писък и ръцете й изведнъж се затегнаха около гърба му.
Той изчака болката да поутихне малко и тогава започна да се движи напред-назад вътре в нея, навлизайки по-дълбоко. Страстта му се утрои, когато дочу стоновете й на наслада, докато ръцете й го притискаха по-плътно към нея. Скоро Ройс намери подходящия ритъм и тя започна да се движи в синхрон с него, а съзнанието му не спираше да се удивлява на невероятното удоволствие, с което това неопитно момиче го даряваше.
Дженифър беше в екстаз — огнените езици на насладата пронизваха ритмично цялото й тяло и тя се заизвива под него, подсъзнателно усещайки, че той се опитва да й даде нещо, чието време наближава. Мъжът ускори тласъците си, разтърсвайки я с пулсиращото си копие, дарявайки я на свой ред с мощни вълни на неописуемо наслаждение. Дженифър се чувстваше на седмото небе. Ройс я прегърна силно, оставайки съвършено неподвижен за известно време, за да увеличи момента на нейното удоволствие, после се задвижи още по-бързо, неспособен повече да се сдържа. Той се заизвива конвулсивно, докато експлодираше в нея, а сърцето му биеше като обезумяло.
Реейки се в океана на безграничната наслада, Дженифър отвори очи и предметите в стаята постепенно започнаха да идват на местата си. Телата им продължаваха да бъдат слети в едно и тя изведнъж осъзна пълното значение на онова, което току-що се бе случило между тях. То я накара да почувства самота и тревога. Това, което току-що бе направила, не беше мъченичество, не беше и саможертва — то бе прекрасно и невероятно, но по някакъв необясним начин я изпълваше със страх. Тя бе открила нещо забранено и опасно за нея, чувство, което не биваше, не можеше да съществува.
И независимо от обстоятелството, че продължаваше да изпитва страх и вина заради онова, което бе сторила, всичко, което й се искаше в този момент, беше Ройс да й каже нежно „Джени“. Или пък — без значение как — „Обичам те“.
Сякаш нуждата й да чуе неговия глас по някакъв начин бе достигнала и до него, защото той проговори в същия момент. Но нито гласът му беше такъв, какъвто й се искаше на нея, нито думите му имаха нещо общо с онези, които й се искаше да чуе. Тихо и без никаква емоция той попита:
— Нараних ли те много?
Тя поклати глава и с усилие успя да прошепне: