Без да знае как да реагира в тази ситуация, Ройс влезе в стаята, наля вино от гарафата в един бокал и й го поднесе.
— Изпий това — рече.
Той забеляза с облекчение, че тя вече бе овладяла мъката си. Устните й се озариха от усмивка, когато му заяви:
— Струва ми се, милорд, че непрекъснато се опитваш да ме напиеш.
— Само защото имам нечестиви намерения към теб — намигна й графът.
Тя се изкикоти и отпи глътка от виното. Оставяйки бокала, отново зарея поглед в далечината. Ройс я наблюдаваше безмълвно. Мислеше за признанието й и му се искаше да й каже нещо успокояващо.
— Съмнявам се, че щеше да ти допадне да носиш отговорност за целия си клан — рече.
Тя обаче поклати глава.
— Напротив. Има толкова много неща, които могат да се направят по различен начин — неща, които може да забележи само една жена. Доста научих и от майката игуменка. Има нови тъкачни станове, нови начини за отглеждане на реколтата — стотици нови неща, които могат да се направят по-добре.
Неспособен да спори за достойнствата на становете и отглеждането на посевите, лордът каза:
— Не можеш да живееш, опитвайки се през цялото време да се доказваш пред своя клан.
— Мога — изрече тя уверено. — Бих направила всичко, за да ги накарам да ме възприемат отново като една от тях. Ние сме едно — тяхната кръв тече в моите вени, а моята — в техните.
— Най-добре забрави за това. Малко вероятно е да постигнеш победа.
— Защо пък не? Напоследък изобщо не изглеждаше малко вероятна. Един ден Уилям ще бъде граф, а той е много мило момче — добре, де, мъж — все пак е на двайсет години. Не е силен като Аликзандър или Малкълм, но пък е интелигентен, мъдър и принципен. Той знае за немилостта, в която съм изпаднала пред своя клан, и веднъж само да стане лорд, съм сигурна, че ще направи всичко възможно да изчисти репутацията ми. Тази вечер обаче всичките ми надежди пропаднаха.
— Че какво общо има тази вечер?
Тя вдигна очи към него, погледът й беше на ранена сърна независимо от спокойния тон, с който говореше:
— Тази вечер се превърнах в любовница на най-големия враг на семейството си. В миналото ме презираха за неща, които не бях извършила, а сега вече имат основателна причина да ме презират за онова, което сторих в действителност. Този път извърших непростимото. Дори Бог няма да ми прости…
Неоспоримата истина на обвинението нарани Ройс повече, отколкото искаше да си признае. Той я стисна здраво за раменете и я завъртя, после вдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне в очите. Дори сега, докато й говореше, чувстваше възбуда.
— Дженифър — започна той, — не знам как точно са стояли нещата между теб и хората ти, но вече спах с теб и нищо не може да промени този факт.
— А ако можеше да го промениш? — запита момичето. — Би ли го сторил?
Мъжът погледна съблазнителната млада жена, която стоеше пред него, и съвсем честно заяви:
— Не.
— Тогава не ми се прави на изпълнен със съжаление — сопна му се тя.
Графът се усмихна тъжно.
— Така ли изглеждам? Изпълнен със съжаление? Съжалявам, задето се унизи пред мен, но изобщо не съжалявам за това, че те обладах преди час, нито пък съжалявам за това, че ще те имам след няколко минути, както възнамерявам да направя.
Тя го изгледа сърдито при тези арогантни думи, но той продължи невъзмутимо:
— Не вярвам в твоя Бог, нито пък в някой друг, но вярващите са ми казвали, че той е справедлив Бог. Ако е така, надали ще те обвини за онова, което се случи между нас — завърши философски Ройс. — В крайна сметката се съгласи на сделката заради живота на сестра си. Това не беше по твоя воля, а изцяло по моя. Както и всичко, което стана в леглото ми. То беше против волята ти, нали?
Веднага щом зададе въпроса, графът изпита съжаление, че го е направил. Даде си сметка, че докато се опитваше да я увери, че не я е опетнил завинаги в очите на нейния Бог, ни най-малко не искаше Дженифър да отрече удоволствието, което бе изпитала с него, както и че тя го желаеше почти толкова силно, колкото и той нея. Изведнъж почувствал нуждата да изпита откровеността й, Ройс попита:
— Не е ли така? Той няма да те обвини за загубата на девствеността ти, тъй като ти просто ми се подчини против волята си!