— Не е така! — извика тя. В гласа й се усещаха срам, безпомощност и още хиляда други чувства, които Ройс не можеше да определи.
— Не е ли? — рече, а вътрешно изпита огромно облекчение. — Къде сгреших? Кажи ми къде сгреших.
Не заповедният тон я накара да отговори. Припомни си начина, по който се бяха любили, невероятната му нежност, искреното му съжаление, когато бе отнел девствеността й, и макар че искаше да го нарани така, както той бе разрушил бъдещето й, не го направи.
— Не по своя воля дойдох в леглото ти — прошепна тя, — но щом се озовах там, вече не искам да го напусна.
Бе извърнала очи от него, така че не можеше да забележи нежността, която озари усмивката му, но усети как ръцете му я прегръщат, а устните му се сливат с нейните в томителна целувка, лишавайки я първо от способността да говори, а после и от дъх.
Дванайсета глава
— Имаме посетители — обяви Годфри, влизайки в голямата зала. Лицето му бе намръщено, докато оглеждаше лицата на рицарите, седнали на масата в очакване на вечерята. — Голяма група, която носи отличителните знаци на краля, язди насам. Много голяма група — подчерта, — твърде голяма, за да бъдат само обикновени пратеници. Къде е Ройс?
— Излезе да се разхожда със заложничката ни — отговори му Юстас. — Не знам къде са.
— Аз знам — избоботи Арик. — Ей сегичка ще ги намеря — каза великанът, докато издърпваше стола си назад. Лицето му беше помрачено от неясна тревога, задълбочаваща бръчките между очите му.
Мелодичният смях на Джени звучеше като сребърни камбанки, разлюлени от внезапен повей на вятъра.
— Не ти вярвам! — извика тя, избърсвайки сълзите от смях, които бяха избликнали от очите й. — Това е една голяма лъжа, която току-що си измисли.
— Възможно е — съгласи се той. Тази сутрин тя се бе събудила при влизането на слугите в спалнята му и ужасът, който изпита при мисълта да я открият в леглото му, беше неописуем. Бе станала негова любовница и беше абсолютно сигурна, че сега целият замък ще научи за това и мълвата ще се разнася от уста на уста. Чудейки се как да я успокои, Ройс реши да я изведе от замъка за няколко часа, така че тя да може да се поотпусне. Мъдро решение, помисли си графът сега, докато гледаше поруменелите й страни и изпълнените й с блясък очи.
— Сигурно ме мислиш за малоумна, та да повярвам на такава опашата лъжа!
Ройс се усмихна и поклати глава:
— Не, мадам, дълбоко грешите.
— Какво имаш предвид?
Усмивката му стана още по-широка, докато й обясняваше.
— Нито съм те излъгал, нито си мисля, че някой изобщо би успял да те излъже. — Направи пауза, очаквайки реакцията й, и когато тя не последва, каза усмихнато: — Това беше комплимент за здравия ти разум, ако не забеляза.
— О, благодаря!
— На второ място, освен че не те смятам за малоумна, мисля, че си жена с изключителен интелект.
— Благодаря, благодаря!
— Това не беше комплимент!
Тя го изгледа учудено. Той започна да обяснява:
— Ако не беше толкова интелигентна, нямаше да прекарваш цялото това време да се безпокоиш за вероятните последствия от онова, което се случва между нас, а просто щеше да се наслаждаваш на ситуацията, възползвайки се от всички привилегии, които ти предлага тя. — Погледът му се плъзна по перления наниз, който бе настоял да си сложи, след като й бе подарил цяло ковчеже с бижута тази сутрин.
Очите на Дженифър се разшириха от възмущение, но Ройс продължи:
— Ако беше обикновена жена, щеше да се интересуваш единствено от мода, домакинска работа и отглеждане на деца. Нямаше да се измъчваш с въпроси, засягащи патриотизма, предаността към клана ти и други.
Джени го зяпна невярващо.
— Да се наслаждавам на ситуацията? Аз не се намирам в някаква си „ситуация“, както толкова добре се изрази, милорд. Аз живея в грях с един мъж, в противоречие с всички желания на семейството ми, на страната ми и на всемогъщия Бог. Освен това — беше се разгорещила тя — прекрасно е, че ми препоръчваш да си мисля само за женски работи, но точно ти си причината да бъда лишена от тези неща. Твоята жена ще се занимава с домакинската работа и отглеждането на децата ти и без съмнение ще превърне живота ми в истински ад, ако разбере за…
— Дженифър — прекъсна я лордът, — както много добре знаеш, още не съм женен. — Той осъзнаваше, че казаното от нея е вярно, но тя изглеждаше толкова красива със сапфирените си очи и създадените си само за целувки устни, че му беше трудно да се съсредоточи. В този момент му се искаше да я грабне в обятията си.
— Да, все още не си женен — горчиво отбеляза тя, — но един ден ще си избереш някоя англичанка! Англичанка с ледена вода вместо кръв и коса с цвят на миша козина, с тънък, остър нос с вечно зачервен връх, от който сякаш всеки момент ще капне со…