Раменете му се разтърсиха от смях. Ройс вдигна ръка в подигравателен жест на защита.
— С коса с цвят на миша козина? — повтори. — Това ли е най-доброто, на което мога да се надявам? Доскоро си мислех, че харесвам единствено блондинки, с големи зелени очи и…
— Големи розови устни и големи… — момичето беше толкова ядосано, че бе започнало да жестикулира с ръце пред гърдите си, преди да си даде сметка какво точно иска да каже.
— Да? — каза той. — С големи какво?
— Уши! — извика тя победоносно. Но както и да изглежда, няма съмнение, че ще превърне живота ми в истински ад!
Неспособен да се сдържа повече, Ройс се наведе и целуна вратлето й.
— Ще сключа сделка с теб — каза. — Ще си избера такава жена, каквато и двамата харесваме. — В същата секунда изведнъж осъзна, че страстта му към Дженифър замъгляваше разсъдъка му. Много добре знаеше, че не може да се ожени и да продължава да държи момичето при себе си. Независимо от шегите си не беше толкова коравосърдечен, че да се ожени за Мери Хемъл или за която и да е друга, след което да накара Дженифър да изтърпи униженията, оставайки негова любовница. Вчера би се замислил над това, но не и днес, не и след последната нощ, когато си даде сметка през колко много страдания е преминала дъщерята на лорд Мерик за своите седемнайсет години.
Дори и сега обаче съзнанието му бягаше от мисълта как ли ще се отнесат към нея „многообичаните“ й роднини, когато се завърне опозорена при тях, след като е споделяла леглото на най-големия им враг.
А пък възможността да остане стар ерген, без деца и наследници, беше ужасна и абсолютно неприемлива.
За единствената друга възможност — да се ожени за Дженифър — не можеше и дума да става. Ако се оженеше за нея, щеше да се сроди с най-върлите си врагове, а пък предаността на съпругата му към нейния клан щеше да превърне дома му в бойно поле, докато той се стремеше единствено към спокойствие и хармония. Само защото му доставяше такова огромно удоволствие в леглото, не означаваше, че трябва да се обрече на живот, изпълнен с несекващи кавги. От друга страна, тя беше единствената жена, която бе правила любов със самия него, а не с легендата за Черния вълк. Беше го накарала да се смее така, както нито една жена преди това не бе успявала. Тя беше смела, умна и решителна и имаше лице, което го омагьосваше. На последно (но не и по значение) място Дженифър бе изключително пряма и откровена с него, което го обезоръжаваше напълно.
Дори и сега не можеше да забрави усещането, което изпита, когато тя избра честността пред гордостта и му призна, че след като веднъж е била в леглото му, вече не й се иска да го напусне. Подобна откровеност беше нещо изключително рядко за жена и означаваше, че може да й се вярва.
Обаче всички тези неща не бяха в състояние да го накарат да захвърли грижливо градените си планове за бъдещето и да извърши нещо необмислено.
От друга страна пък, не можеха да го накарат да я изостави.
Стражите от замъка изведнъж изсвириха с бойните си тръби. Сигналът означаваше, че към замъка се приближават хора, които не са врагове.
— Какво става? — попита Дженифър.
— Куриери от Хенри по всяка вероятност — отвърна Ройс. Ако бяха такива, помисли си, идваха по-рано от очакваното. — Каквито и да са обаче, са приятели.
— Твоят крал знае ли, че съм ти заложничка?
— Да. — Макар и да не му беше приятно да говорят за това, разбираше притесненията й за собствената й сигурност, поради което добави: — Известих го няколко дни след като се появи в лагера, заедно с редовните съобщения, които му изпращам всеки месец.
— И… аз… — тя си пое дъх, — какво ще стане с мен? Ще ме хвърлят в някое подземие, или…
— Не — бързо отговори той. — Оставаш под моята закрила. Засега.
— Но ако той заповяда нещо друго?
— Няма — беше категоричен Ройс. — Хенри не се интересува как печеля битките си, докато побеждавам. Ако баща ти сложи оръжие и се предаде, защото те държа като заложничка, тогава тази победа ще бъде от най-хубавите — понеже е безкръвна. — Виждайки, че темата не й е приятна, той реши да я поразсее с въпрос, който се въртеше в главата му от сутринта. — Когато доведените ти братя започнаха да настройват хората от клана ти срещу тебе — започна, — защо не се обърна към баща си за помощ, вместо да се опитваш да избягаш от него, измисляйки си кралства на мечтите? Лорд Мерик е могъщ господар, би могъл веднага да разреши проблема, както бих направил и аз.