— Аз… ще ти обясня по-късно. Сега по-добре да не губим време — настоя, опитвайки се да накара хората от клана й да си тръгнат, без да се стига до проливане на кръв. — Брена вече е на път за вкъщи. Къде е татко? Ами хората ни?
— Татко е в „Мерик“, а тук сме шестима.
— Само шестима? — възкликна тя, препъвайки се в един корен.
Той кимна.
— Помислих си, че ще имаме по-голям шанс да те спасим, ако използваме хитрост, а не сила.
Когато Ройс влезе в голямата зала, Грейвърли вече беше там. Той бе застанал в средата на помещението и изучаваше с интерес интериора на замъка. Изглежда, не беше особено доволен от видяното, понеже бе сбърчил тънкия си нос с погнуса и зле прикрита завист. Като личен съветник на краля и най-влиятелен член на кралския съд Грейвърли се наслаждаваше на огромната си власт, но длъжността му изключваше надеждата за титли и владения, за които очевидно мечтаеше.
От момента, в който Хенри се бе възкачил на трона, той бе предприел сериозни стъпки, за да избегне съдбата на своите предшественици, детронирани от същите могъщи благородници, които се бяха заклели във вярност към тях. За тази цел бе напълнил кралския съд със съветници и свещеници, неприлежащи към досегашната аристокрация, които започнаха да глобяват благородниците за какви ли не престъпления, вследствие на което хазната на Хенри се пълнеше, а кесиите на перовете изтъняваха. Така те нямаха средства за размирици.
Грейвърли беше един от най-отмъстителните лични съветници, които един крал някога е имал. Разполагайки с цялото доверие и власт на Хенри, той бе разорил и бе докарал до просешка тояга толкова много английски благородници, че и сам не знаеше броя им. Е, за голямо съжаление на съветника графът на Клеймор не беше сред тях. Той ставаше все по-могъщ и по-богат с всяка следваща победа, която спечелваше за своя крал.
Омразата на Грейвърли към Ройс Уестморланд не беше тайна за никого в двора и се равняваше на презрението, което лордът на Клеймор изпитваше към него.
Ройс с невъзмутимо лице прекосяваше трийсетметровото разстояние, делящо го от неговия враг. Съдейки по самодоволната усмивка, изписана на лицето на съветника, както и по трийсет и петимата въоръжени мъже на Хенри, строени зад Грейвърли, срещата щеше да е доста неприятна. Лицата им бяха мрачни и каменни и те се взираха в мъжете на Ройс, застанали в две редици в другия край на залата, предвождани от Годфри и Юстас.
— Е, Грейвърли — започна графът, — какво те накара да се измъкнеш от скривалището си зад трона на Хенри?
В очите на съперника му проблесна ярост, но гласът му беше учудващо спокоен, когато проговори:
— За щастие на цивилизацията, Клеймор, повечето от нас не споделят удоволствието ти от гледката на кръв и вонята на разлагащи се трупове.
— Стига сме си разменяли учтивости — отсече лордът. — Какво искаш?
— Заложничките ти.
Вцепенен от изненада, Ройс изслуша остатъка от дългата тирада на съветника, но имаше чувството, че думите идват някъде от много, много далеч.
— Кралят се нуждаеше от моя съвет — каза Грейвърли. — И се опитваше да преговаря за мир с крал Джеймс. Точно по времето на тези деликатни преговори ти отвличаш дъщерите на един от най-влиятелните лордове в Шотландия, като по този начин превръщаш крехката вероятност за мир между двете страни в нещо невъзможно за постигане. Предполагайки, че още не си заклал момичетата според варварските си обичаи, нашият крал ти заповядва да предадеш незабавно лейди Дженифър Мерик и сестра й под мое попечителство, след което те ще бъдат върнати на семейството им.
— Не — ледено произнесената дума, в която се криеха неподчинение и измяна към законния му крал, се изплъзна от устата на Ройс и отекнаха в залата със силата на огромен каменен къс, запратен от невидим катапулт. Войниците на краля незабавно стиснаха по-здраво мечовете си и го изгледаха изпод вежди, а неговите хора се спогледаха разтревожени и също впериха погледи в него. Само Арик като че ли не изпитваше никакви емоции и погледът му не се отделяше от Грейвърли.
Дори и съветникът беше твърде шокиран, за да го скрие. Присвил очи, той попита:
— Да не би да оспорваш точността, с която предавам думите на краля, или се осмеляваш да се противопоставиш на самата заповед?
— Оспорвам — започна Ройс — твоето обвинение, че съм щял да заколя момичетата.