— Нямах никаква представа, че си бил толкова чувствителен на тази тема, Клеймор! — излъга Грейвърли.
Опитвайки се да спечели време, графът каза:
— Затворничките, както би трябвало да знаеш, са отведени при свещениците на Хенри и съдбата им се решава там.
— Стига си ме баламосвал — отсече съветникът. — И така, ще се подчиниш ли на кралската заповед?
В рамките на няколкото минути, отделени му от злата съдба и непредсказуемия крал, Ройс набързо прехвърли през ума си десетките причини, които доказваха, че е луд, за да се ожени за Дженифър Мерик, както и онези (не толкова многобройни), които го задължаваха да направи това.
След толкова години на битки и бляскави победи по целия континент той най-накрая бе успял да покори една очарователна седемнайсетгодишна девойка, която притежаваше повече храброст и интелект от всяка от десетте жени, с които беше спал. Дори да се опиташе, не можеше да я пусне да си върви.
Тя се бе бранила като тигрица, но се бе предала като ангел. Беше се опитала да го убие — но после бе целунала белезите. Беше нарязала завивките на войниците му — но само преди няколко минути го бе дарила с такава пламенна целувка, която беше замаяла главата му и бе възпламенила желанието му. Усмивката й хвърляше светлина върху най-тъмните бездни на душата му, а смехът й бе толкова заразителен, че го караше да се усмихне. Беше пряма и откровена, а графът ценеше извънредно много тези качества.
Въпреки тези мисли на него изобщо не му хрумна думичката „любов“. За да направи това, трябваше да признае, че увлечението му по нея не е чисто физическо, а той не искаше да приеме подобно нещо. Вместо това лордът си помисли, че ако тя се върне в „Мерик“, баща й и собственият й клан ще я третират не като жертва, а като предателка, понеже беше преспала с най-големия им враг. Независимо дали бе забременяла или не, най-вероятно щяха да я изпратят в манастир, където щеше да прекара остатъка от живота си, търсейки утеха в измисленото си кралство на мечтите, където е обичана и необходима — нещо, което никога нямаше да се сбъдне в действителността.
Тези неща, както и обстоятелството, че с никоя друга жена не се бе чувствал по-добре в леглото, помогнаха на Ройс да вземе своето решение. След това започна да действа бързо и енергично в типичния си стил. Съзнавайки, че ще се нуждае от няколко минути насаме с Дженифър, за да я убеди в правилността на взетото от него решение, преди тя да приеме предложението на Грейвърли, той се усмихна сухо и каза на врага си:
— Докато човекът ми доведе лейди Дженифър в залата, какво ще кажеш да забравим за малко препирните си и да се подкрепим с лека закуска? — Ройс махна с ръка към масата, където пъргавите слуги вече сервираха големи подноси, отрупани с всевъзможни студени лакомства.
Грейвърли смръщи вежди подозрително, а графът изгледа бойците на Хенри, някои от които се бяха сражавали заедно с него в множество битки, чудейки се дали скоро ще се наложи да кръстосат мечове с доскорошните си събратя. После се обърна към съветника и попита:
— Е? — Тъй като Грейвърли се колебаеше, Ройс заговори с по-любезен тон: — Лейди Брена вече е на път към дома си с ескорта на брат ми. Но това е история, която е по-добре да ти разкажа, докато се храним. — Той знаеше за слабостта на съветника към всевъзможни клюки и стратегията му се оказа печеливша. Любопитството на кралския пратеник надделя над подозренията му, той кимна и се насочи към масата. Ройс тръгна подире му, но след това изведнъж се спря и се огледа за Арик.
— Нека да изпратя човек да доведе лейди Дженифър — каза, когато Грейвърли го изгледа въпросително. После се приближи до великана и му прошепна бързо:
— Вземи Годфри и я намерете, а после я доведете тук. — Исполинът кимна и графът добави: — Кажи й да не се доверява на предложението на Грейвърли и да не го приема, докато не поговоря с нея насаме. Накарай я да разбере това — много е важно!
Ройс изключваше вероятността Дженифър да изслуша предложението му и да продължи да настоява да си тръгне. Той бе напълно уверен, че чувствата й към него са много по-силни и дълбоки, отколкото съзнаваше тя. Начинът, по който му се отдаваше в леглото, както и споделеното от нея, че иска да остане там, бяха достатъчни доказателства. Просто нямаше да е така, ако чувствата й към него не бяха силни. Да не говорим и че никога нямаше да го целуне по този начин на хълма… Не, тя беше прекалено млада, открита и невинна, за да може да симулира или да прикрие морето от емоции, което несъмнено бушуваше в нея.
Твърдо убеден, че победата е близо, Ройс се приближи до масата, където съветникът тъкмо се разполагаше.