— Значи — рече му Грейвърли, след като графът надълго и нашироко бе разказал историята за заминаването на Брена, прибавяйки и най-незначителните подробности, за които можеше да се сети, опитвайки се да спечели време — си оставил красивото момиче да си тръгне и си запазил горделивото? Прости ми, но ми е доста трудно да си го представя.
Ройс почти не го слушаше, тъй като обмисляше различни планове, в случай че Грейвърли откажеше да приеме решението на Дженифър да остане в „Хардин“. Обаче дори и съветникът да не се съгласеше с желанието на девойката да остане с Ройс, тогава графът щеше да поиска да чуе заповедта на Хенри от самия него.
Отказът да повярва на Грейвърли нямаше да бъде държавна измяна и Хенри, въпреки че щеше да бъде много ядосан, едва ли щеше да обеси Ройс за това. А щом чуеше Дженифър да изрече със собствената си уста, че желае да се омъжи за Ройс, имаше голяма вероятност идеята да му хареса. В крайна сметка кралят обичаше да разрешава напрегнати политически ситуации с бързи бракосъчетания.
Макар и да не беше много вероятно, че Хенри ще погледне благосклонно на отказа на Ройс да се подчини на заповедта му, както и че ще се зарадва на предстоящата женитба, графът предпочиташе да си мисли такива неща, вместо за бесилки, обвинения в измяна или отнемане на владенията му. Отчитайки тази, неприятна вероятност, той гледаше лицето на своя враг, докато съветникът питаше:
— Защо я пусна, след като е била такава красавица?
— Вече ти казах, че беше болна.
Опитвайки се да избяга от досадните въпроси на Грейвърли, Ройс се престори, че умира от глад, и се нахвърли като вълк на закуските. Той грабна едно голямо парче хляб и енергично го задъвка.
Двайсет и пет минути по-късно на Ройс вече му беше много трудно да крие напрежението си, което непрекъснато се засилваше. Арик и Годфри отдавна трябваше да са предали съобщението му на Дженифър. Какво ли ставаше? Дали момичето се инатеше? Но защо? Ако беше така, какво ли бяха направили рицарите му? За един ужасен миг графът си представи как великанът прилага физическа сила, за да убеди момичето, и сърцето му се сви. Арик можеше да прекърши ръката й с не по-голямо усилие от това, колкото бе необходимо на друг мъж да счупи тънка пръчица. Тази мисъл го накара да потрепери.
От другата страна на масата Грейвърли го наблюдаваше изпитателно. Изведнъж съветникът скочи на крака и извика:
— Достатъчно чаках! Правиш ме на глупак, Уестморланд! Изобщо не си изпратил хора да я повикат. Ако е тук, си я скрил някъде, а в такъв случай си по-голям глупак, отколкото си мислех. — Той посочи към Ройс и се обърна към командващия войниците: — Арестувайте този човек и претърсете замъка за дъщерята на Мерик. Искам на всяка цена да я откриете! Макар да си мисля, че двете жени са убити преди няколко дни. Разпитайте хората му и използвайте мечовете си, ако е необходимо. Действайте!
Двама от рицарите на Хенри пристъпиха напред, подведени от заблудата, че като кралски войници ще успеят да арестуват Ройс без никаква съпротива. В мига, в който помръднаха, мъжете на графа веднага стиснаха здраво дръжките на мечовете си, стягайки редиците си и образувайки бариера между рицарите на Хенри и лорда на Клеймор.
Едно клане между кралските и неговите рицари беше последното нещо, което желаеше Ройс, особено пък сега.
— Чакайте! — извика той, осъзнавайки, че всеки от рицарите му е на път да извърши измяна, ако се стигне до бой. Всички мъже, намиращи се в залата — деветдесет на брой — се вцепениха при тази заповед, обърнаха погледи към водачите си и зачакаха следващата команда.
Ройс впери презрителен поглед в Грейвърли и с леден глас изрече:
— Ти, който повече от всичко мразиш да изглеждаш глупаво, в момента правиш точно това. Дамата, която си мислиш, че съм убил и заровил, в момента се разхожда — без охрана — по един от хълмовете около замъка. Нещо повече — лейди Дженифър изобщо не е затворник тук, а се радва на пълна свобода и всякакви удобства. Когато я видиш, ще забележиш, че е облечена в дрехите на предишната господарка на замъка, а на врата си има безценна перлена огърлица — също останала от нея.
Грейвърли зяпна от изумление.
— Дал си й бижута? Безжалостният Черен вълк — „Бичът на Шотландия“ — прахосва нечестно спечелените си придобивки по затворничката си?
— Имам цял сандък с такива неща.
Учуденият израз, който се изписа на лицето на съветника, беше толкова комичен, че Ройс бе разкъсан между желанието да се изсмее и да стовари тежкия си юмрук в лицето му. Обаче в този момент най-важното беше да предотврати сблъсъка между двете групи в залата и възможните последствия от подобен акт. За да постигне тази цел, бе склонен да каже каквото и да е, да си признае всяко безразсъдство, докато Арик не се появеше с Дженифър под ръка.