Ройс трепна при тази обида.
— Не всички са такива, сир.
Кралят въздъхна нервно и посочи към масата, на която имаше няколко позлатени бокала и гарафа с вино.
— Налей ни нещо за пиене — нареди той на рицаря. — Мразя това място през зимата. Влагата и студът предизвикват такива болки в ставите ми, че едва ги изтърпявам. Ако не беше забъркал тази каша, сега щях да съм си на топло в уютната си резиденция в провинцията.
Ройс се подчини, поднасяйки вече напълнения бокал на краля, след което наля и на себе си, връщайки се в началото на стълбите, водещи към подиума, на който бе разположен тронът. Той мълчаливо отпи, очаквайки Хенри да излезе от мрачните си размишления.
— Е, има и нещо добро от цялата работа. Ще ти призная, че доста често съм се чудел дали бе разумно разрешението ми да притежаваш толкова голяма своя армия, както и да укрепиш допълнително замъка в Клеймор. Обаче, когато си позволил на рицарите ми да те арестуват заради обвинението в измяна, при положение че съотношението на твоите към моите хора е било две към едно, ти ми даваш доказателство, че няма да се обърнеш срещу мен, колкото и да те изкушава това. — Хенри се усмихна. — Но въпреки предаността си към мен не си имал намерението да освободиш лейди Дженифър Мерик и да я повериш в ръцете на Грейвърли, който щеше да я отведе в дома й, нали?
Гневът отново проблесна в погледа на Ройс при спомена за собствената му глупост.
— По това време вярвах, че тя самата ще му откаже и ще му обясни защо — оправда се графът.
Хенри зяпна.
— Значи Грейвърли е казал истината за това! И двете жени са те изиграли!
— И двете?
— Да, момчето ми — рече кралят, който сякаш се забавляваше и се изнервяше едновременно. — Зад вратите на тази зала стоят двама пратеници на крал Джеймс. Посредством тях бях в постоянна връзка с него, а той поддържа непрекъснат контакт с лорд Мерик. Според информацията, която ми предадоха, по-младото момиче нарочно е завряло главата си в пухената възглавница и така е предизвикало пристъпа си на кашлица. После те е убедило, че става въпрос за тежка болест, и ти си направил глупостта да го пуснеш да си ходи. По-голямата — лейди Дженифър — се е престорила на кротка за един ден, после те е накарала да я оставиш сама и — хоп! — избягала е с доведения си брат, който без съмнение е успял по някакъв начин да й съобщи къде да се срещнат. — Тонът на Хенри стана по-груб. — Сега цяла Шотландия се смее на най-големия ми воин, че е бил заблуден от две млади момичета. Собственият ми двор също се забавлява с тази история. Следващия път, когато се изправиш срещу някой противник, Клеймор, бъди готов да ти се изсмее насреща, вместо да подвие опашка от страх.
Преди минута Ройс не можеше да си представи, че нещо ще го ядоса повече от бягството на Дженифър от „Хардин“ в онзи злополучен ден. Мисълта за боязливата Брена обаче, която се плашеше и от собствената си сянка, а бе успяла да го направи на глупак, го накара да заскърца със зъби. И това беше преди да чуе останалото от Хенри. Значи сълзите на Дженифър и отчаяните й молби за сестра й са били фалшиви! Тя се е преструвала, очаквайки, че до падането на здрача ще дойдат да я спасят. Ето защо се бе съгласила и на сделката — защото си е мислела, че ще се измъкне без проблеми!
Хенри рязко се изправи и започна да слиза бавно по стъпалата.
— Почакай! Още не си чул всичко! Врявата, която се вдигна около тези събития, надмина всички мои очаквания. Нарочно не те повиках досега, защото първо исках да разбера от безразсъдния ти брат някои неща, например откъде точно е отвлякъл момичетата. Оказа се — Хенри си пое шумно дъх, — че той ги е похитил от земите на абатството, точно след като баща им си е тръгнал. Като резултат от това сега Рим ми налага всевъзможни репарации, да не говорим за протестите на цяла католическа Шотландия, защото земята на манастира била свята! Като капак на всичко и онзи дивак Макферсън се е разлютил и заплашва да поведе всички планински кланове на война срещу нас, защото си бил отвлякъл неговата бъдеща жена!
— Неговата какво! — изсъска Ройс.
— Не си ли знаел, че младата жена, която си прелъстил, а след това си накичил с бижута, вече е била сгодена за най-могъщия водач на кланове в Шотландия? — попита кралят, присвил подозрително очи, докато се разхождаше напред-назад из помещението.
Червеният облак на яростта се спусна пред очите на графа, замъглявайки зрението му, и в този момент той бе абсолютно убеден, че Дженифър Мерик е най-изпечената лъжкиня на света! Образът й веднага изплува в паметта му, той видя невинните й очи и чаровната й усмивка и си припомни какво му бе разказвала за абатството. Тя го бе накарала да повярва, че е изпратена там за цял живот, и изобщо не му бе споменала за това, че ще се жени! Тогава рицарят си припомни историята й за кралството на мечтите й и гневът избухна в него като вулкан. Нямаше никакво съмнение, че тя си бе измислила абсолютно всичко! Беше си играла с отзивчивостта и състраданието му така изкусно, както свирач на арфа дърпа струните на своя инструмент.