— Разваляш ми бокала, Клеймор! — направи му забележка кралят, докато гледаше как здраво стиснатият юмрук на Ройс кара сребърния ръб на чашата да се огъне. — Не забелязах да отричаш факта, че си спал с по-голямата дъщеря на Мерик… Така ли е?
Рицарят кимна безмълвно.
— Достатъчно разговаряхме — отсече монархът, а обичайната му дружелюбност бе изчезнала от гласа му. Оставяйки богато украсения бокал на масата, той се върна към стъпалата до трона. — Джеймс не може да се съгласи на договор, след като сред поданиците му цари истински хаос заради оскверняването на Белкъркското абатство. Нито пък Рим ще се задоволи само с прост дар за хазната си. Така че с Джеймс стигнахме до заключението, че има само едно възможно решение, и за пръв път сме единодушни по даден въпрос.
Преминавайки в първо лице множествено число, за да засили въздействието на думите си, кралят заяви с тон, който не търпеше възражение:
— Нашето решение е веднага да потеглиш към Шотландия, където ще се ожениш за Дженифър Мерик в присъствието на дипломатически представители на двата кралски двора пред очите на хората от нейния клан. Някои придворни от наша страна ще те придружат по време на пътуването, като присъствието им на сватбата ще означава, че английското благородническо съсловие приема твоята жена като напълно равна на тебе по сан.
Щом завърши, Хенри впери заплашителен поглед в застаналия пред него мъж. Пребледнял от ярост, Ройс проговори с усилие, а думите му наподобяваха съскаща пара, когато излетяха от устата му:
— Искате невъзможното.
Кралят ехидно се ухили:
— И преди съм го искал от теб в повечето битки, но не си ме разочаровал. Нямаш никакви основания и никакво право да го сториш сега, Клеймор. Нещо повече — Хенри се размърда на трона си, — ние не искаме. Ние ти заповядваме. Пропуснах да ти кажа, че задето не си се подчинил на заповедите на нашия пратеник, засягащи освобождаването на заложничката ти, те глобяваме с имението в Гранд Оук заедно с всичките му приходи за миналата година.
Ройс бе дотолкова заслепен от ярост при мисълта да се ожени за тази лъжлива, коварна червенокоса вещица, че изобщо не чу какво му каза Хенри.
— Обаче — заяви кралят, смекчавайки тона си, когато видя, че Ройс не се опитва възразява, — за да не изгубиш съвсем имението в Гранд Оук, ще го дам на съпругата ти като сватбен подарък. Това обаче в никакъв случай не означава, че ти опрощавам глобата — очаквам всички доходи от миналата година да постъпят в хазната ми.
Той посочи с ръка към един пергамент, който стоеше на масата до гарафата с вино.
— До един час този пергамент ще бъде предоставен на пратеника на Джеймс, който ще му го връчи лично. Там е описано всичко, което току-що ти казах — всичко, за което с шотландския крал постигнахме съгласие — и аз съм сложил печата си върху документа. Веднага щом го получи, Джеймс ще изпрати вестители при лорд Мерик, които ще му предадат, че бракосъчетанието между теб и дъщеря му ще трябва да се състои в замъка „Мерик“ след две седмици, смятано от днес.
Изричайки това, крал Хенри млъкна, очаквайки вежливите думи, с които рицарят щеше да приеме казаното досега, придружени с обещанието занапред да се подчинява безпрекословно на заповедите на суверена си.
Неговият поданик обаче само просъска гневно:
— Това ли е всичко, сир?
Хенри смръщи вежди, а търпението му бе на привършване.
— Искам честната ти дума, че ще направиш това, което ти казах. Изборът е твой — или бесилката, или се жениш за дъщерята на Мерик възможно най-скоро!
— Възможно най-скоро — повтори Ройс.
— Отлично! — Хенри потупа коляното си и доброто му настроение се върна. — Да ти кажа честно, приятелю, за миг помислих, че ще избереш смъртта пред женитбата.
— Мисля, че занапред честичко ще съжалявам, задето не постъпих така.
Кралят се засмя и посочи към гарафата:
— Да вдигнем тост за сватбата ти, Клеймор. Виждам — каза, докато наблюдаваше как Ройс взима нова гарафа с вино, — че възприемаш този насилствен брак като наказание за годините ти на вярна служба към мен, но аз изобщо не съм забравил как се сражава храбро на моя страна, когато нямахме никакви надежди, че ще спечелим.